Къщата бе проектирана така, че да предоставя най-добър изглед — вместо прозорци имаше цели стъклени стени във всекидневната и трапезарията. С безпогрешния инстинкт на домакиня, Аби се запъти към кухнята с продуктите.
— О, прекрасно! Плот. Винаги съм искала да имам такъв в кухнята си. — Тя остави кесията върху дървения плот в центъра на функционално обзаведеното помещение.
— Така ли го наричаш? Аз мислех, че е маса за хранене на крак. Винаги ми се струваше малко неподходяща на височина. Мислех да купя високи столове, но после реших, че няма да я използвам.
— Това е кухненски плот, а не маса за хранене. Защо поръчваш нещо, чието предназначение не знаеш?
— Не съм я поръчвал аз. Просто оставих на дизайнера да обзаведе цялата къща. Негова е идеята. — Тор леко махна с ръка към иначе сполучливо мебелираната къща. — Не идвам често тук.
Аби не знаеше как да реагира. Дали не бе посещавал често къщата, защото е бил прекалено зает с работа, или е прекарвал уикендите си другаде?
Тя замълча и се зае да извади продуктите.
— Кой ще сложи розите във ваза? — закачливо попита тя.
— Ти. Аз ще отнеса куфарите в спалнята.
— Спалнята? Само една?
— Спалните, ако предпочиташ.
— Предпочитам.
— Страхувах се, че ще стане точно така. — Той вдигна куфарите и тръгна към стълбата. — Връщам се след минута.
Аби го гледаше как се изкачва нагоре и неволно се възхити на лекотата, с която носеше двата тежки куфара. Силен мъж — и то силен в много отношения. С него се чувстваше спокойна, можеше дори да се шегува. След пристигането на втората снимка сутринта, не бе си представяла, че ще прекара една толкова приятна вечер.
Тя отвори вратите на шкафа и бързо намери стъклен съд за жълтите рози. Сложи цветята така както си бяха и отстъпи назад, за да ги погледне, когато Тор се появи.
— Госпожа Ямамото щеше да е шокирана — забеляза той.
— За щастие, тази вечер няма да ме оценяват. Или ти смяташ да ми поставиш оценка?
— Господи, не! За да го направя, би трябвало да съм наясно с природата ти, с намеренията ти…
— Да не би да искаш да кажеш, че си затруднен в преценката си за мен?
— В известен смисъл. Но ще се опитам да те разгадая, Аби. Възнамерявам да отделя доста време за това.
Аби се зае да направи салатата.
— Изнервяш ме, когато се правиш на толкова сериозен, Тор.
— Това е последното, което искам. Но мисля, че трябва да ме приемаш на сериозно, скъпа. — Той се приближи зад нея, но не посмя да я докосне. — Сега си под моя закрила и искам да ми вярваш. Можеш да разчиташ на мен за всичко. — Вдигна ръка да докосне медно русата й коса и прошепна: — Искам да бъдеш моя…
— Тор…
— Няма да те нападна, Аби. Нима ме вземаш за насилник?
— Не изглеждаш такъв, но… Тор, трябва да обсъдим какво точно ще предприемем, когато изнудвачът се появи. Колкото повече мисля за това, толкова по-нервна ставам.
— Тогава недей да мислиш. Не и тази вечер. Ще говорим утре сутрин. — Той стоеше насред кухнята и я наблюдаваше как приготвя вечерята. — Просто помни, че каквото и да се случи, няма да си сама. Може да се наложи да повикаме и полицията. Веднага щом разберем кой е той, какво иска и има някакви улики за действията му, ще се обърнем към властите.
— Не! — Аби се извърна с разширени от ужас очи.
— Изнудвачът разчита на това, скъпа.
— Тор, ти обеща да ми помогнеш.
— Ще го направя.
— Не бива да отиваш в полицията. Щом не мога да ти имам доверие, ще си отида.
— Успокой се, Аби. Няма да предприема нищо, без да го обсъдя с теб предварително. Имаш думата ми.
В гласа му прозвуча лека обида, което й даде да разбере, че държи на честта си.
— Може би е по-добре аз да довърша салатата, докато ти сложиш пържолите — предложи Тор и взе ножа от ръката й. После се усмихна: — Отивам да сипя по чаша вино, преди да продължим с приготовленията за вечерята. Ще ни отпусне.
Той се оказа прав за виното, казваше си Аби няколко часа по-късно, докато лежеше в леглото в очакване на съня. Двете чаши вино притъпиха тревогите й, позволиха й да се отпусне и дори да се наслади на хубавата вечер. Или може би я бе успокоил увереният начин, по който Тор вършеше всичко — от неангажиращия разговор до запалването на огъня. Последва съвета му и отложи до сутринта всякакви по-сериозни умувания за положението, в което се намираше.
Но сега, както лежеше сама в тъмнината, страховете й се появиха отново. Наистина, тук в къщата на Тор Латимър се чувстваше сигурна, но колко дълго щеше да продължи това? И какво право имаше да го обременява със своите проблеми?
Разбира се, не го бе замесила тя, напомни си Аби. Той просто пое нещата по своя инициатива. Дали нещо можеше да го спре, след като веднъж бе решил да действа? Едва ли.