Мислите й трескаво препускаха. Кой бе направил онези ужасни снимки? И какво щеше да поиска в замяна? Може би, както Тор предположи, ще поиска пари. Перспективата да плаща на изнудвач през следващите няколко години, беше достатъчна, за да я накара да отхвърли завивките и да изскочи ядосана от леглото.
Приближи се до прозореца и се загледа навън. Имаше бледа луна. Потръпна. Добре че бе се сетила да си вземе топла нощница. През нощта в къщата ставаше адски студено. Май преувеличаваше. Страх сковаваше тялото й. Как ли са се чувствали други жертви на изнудване, може би по същия начин. Ядосани, безпомощни, притиснати до стената. В един миг тя си каза, че когато Тор е наблизо, няма реална опасност за нея и се опита да прогони мъчителните мисли. Но напразно. Те не й даваха покой. Поток от тревожни въпроси я накара да закрачи из стаята. Отчаяно се опита да отклони вниманието си към заобикалящите я предмети. Спалнята бе обзаведена универсално като стая за гости, подходяща както за мъж, така и за жена. Аби се питаше каква ли е била съпругата на Тор. Обичал ли я е? Бе споменал, че никога не е идвала в хижата. Изпита странно чувство на облекчение. Може би бе загинала, преди Тор да се премести в Портланд. Дали той имаше други роднини или приятели? Вероятно, макар да й се струваше затворен и самотен мъж. Не можеше да си го представи заобиколен от шумни роднини и приятели. Но с жена — да. Дори прекалено ясно!
Какво ли правеше сега? Сигурно спеше дълбоко в голямата спалня в дъното на коридора. Когато я развеждаше из къщата, бе й хвърлила само бегъл поглед, но бе успяла да забележи, че дизайнерът е познавал навиците на клиента си. Огромно легло изпълваше иначе семпло мебелираната стая. Цветовата гама бе в кафяво-черни нюанси, контрастиращи с опростените линии на мебелите от светло дърво и тапетите в червено и златно.
Аби твърде ярко си представи как Тор нежно притиска жена върху огромното легло…
Започваше да става смешна. Бе забравила да вземе таблетките си триптофан. От време на време се нуждаеше от приспивателно. Какво друго можеше да й свърши работа? Може би чаша мляко? По дяволите, можеше да я чуе, ако излезе от стаята и отиде до хладилника в кухнята. Помисли си, че в малкия лакиран дъбов шкаф във всекидневната сигурно има бутилка бренди. Една-две глътки можеха да заместят хапчето.
Плътната нощница може да мине за халат, нямаше от какво да се притеснява. Тя внимателно отвори вратата. Ослуша се, преди да излезе в коридора. В къщата владееше тишина. Запристъпва предпазливо към стълбата. От стаята на Тор не се чуваше и звук, но вратата бе леко открехната. Протегна ръка и тихо я затвори, за да не го събуди, докато тършува долу.
Мисълта да нападне алкохолните запаси на домакина си я смути, но трябваше да се приспи по някакъв начин. Заслиза на пръсти по стълбата и след секунди бе във всекидневната. Коленичи и потърси бутилка и чаша. Пипаше слепешком. Каква форма имаше бутилката? В кой ъгъл я е поставил Тор? Той бе такъв педант. Имаше няколко бутилки. За нещастие, не можеше да види етикетите в тъмнината.
— Мисля, че това, което търсиш, е при мен.
Прозвуча глас и Аби скочи стреснато. Бързо се извърна. Гласът му бе прозвучал от мрака зад гърба й.
— О, Тор! — взря се тя в сянката до прозореца. Бледата лунна светлина го освети за малко. Бе облечен, значи не бе лягал. Все още бе с дрехите от вечерта.
— Не те видях — прошепна тя и се смути.
— Знам. Но аз те видях. Гледах те как се плъзгаш надолу по стълбата като призрак с воал от златисти коси. Помислих, че ме търсиш, но когато коленичи пред шкафа, разбрах, че не е така. — Той вдигна някаква бутилка. — Ела тук, ще ти дам това, което търсиш.
С внезапно раздразнение, Аби долови в поканата му друг подтекст. Да живееш близо до Тор, не бе лесно. Бавно пристъпи, несигурна в себе си и в мъжа, изникнал от мрака.
Без да каже дума, Тор взе чашата от ръката й и я напълни с бренди. После остави бутилката и вдигна нещо от масичката. Разтвори длан и Аби съзря върху нея една от малките деликатни жълти рози.
— Просто си седях тук и мислех за теб — измърмори Тор. — Протегна розата и зачака тя да я вземе.
Аби погледна бледия цвят, сгушен в голямата му длан и се опита да разчете израза в кехлибарените му очи. В тях блестеше копнеж.
— Аз никога не се нахвърлям, нали помниш?
Тор търпеливо я чакаше да вземе розата.
Аби осъзна, че изпитва същия силен копнеж. Безмълвно протегна ръка и докосна розата върху дланта му.
Пръстите на Тор се сключиха около нейните. Бавно и властно той я привлече към себе си.