Не, Тор Латимър не се нахвърляше върху нея, помисли си зашеметена Аби, тя бе тази, която не можеше да му устои.
Очите му я зовяха безмълвно, устните му я мамеха нежно и тя затръпна в очакване.
В прегръдките му тази нощ щеше да намери утеха и страст.
Пета глава
Тя потъна в прегръдките му, без да се противи. Тор почувства как тялото му се стяга и втвърдява при допира. Беше така мека, топла и тръпнеща под скромната нощница на цветя. От около час, той седеше долу в тъмнината и мислеше за нея. Опитваше се да разгадае мистерията, която я обгръщаше, и силата на собственото си желание.
Тя се движеше почти безшумно горе в коридора, но той инстинктивно усети как спря пред неговата врата. Кръвта му тежко заблъска във вените. Дъхът му секна — тя отиваше при него!
Обаче Аби продължи, след като тихо бе затворила вратата и Тор се застави да се успокои. Къде ли отиваше? Розата, с която си играеше, сякаш изгаряше пръстите му, докато очакваше приближаващите й стъпки. Когато тя слезе по стълбата и се запъти към шкафа с напитките, Тор едва се сдържа да не се разсмее. Намираше се на няколко крачки от него и очевидно търсеше същото нещо, от което и той бе почувствал нужда преди час.
Близостта й премахна сънотворния ефект на брендито и ето, сега бе в прегръдките му. Опиянен, той не можеше да чака повече. Призова цялата си воля, за да не я изплаши с невъздържаността си, въпреки че тя му принадлежеше и самата го съзнаваше.
— Тор? — Гласът й бе приглушен. Той усети как трепери до него и мисълта, че го желае, му подейства като най-силния афродизиак. — Тор, аз не слязох за това. Исках малко бренди, за да заспя.
— Имаш толкова грациозно тяло… Като стебло на цвете.
— Тор, нещата могат да се усложнят много, ако ние… го направим. — Лицето й бе заровено в рамото му и той долови несигурността в гласа й. Тази вечер тя имаше нужда от него, желаеше го, но може би се плашеше от мисълта да му се отдаде.
— Нещата ще се опростят, когато станем любовници, Аби. Довери ми се, скъпа. Нека тази нощ ти дам това, от което имаш нужда. Ще се грижа за теб, ще те защитавам. Просто ми се довери и забрави за всичко останало. Прегърни ме силно!
Тя инстинктивно го послуша, неспособна да се възпротивява на собственото си желание. Изуми се колко силно го желае. Страстта, на която бе способна, я объркваше.
— Тор, изглежда не мога да мисля. Имам нужда от малко време — прошепна тя, свела очи.
— Времето няма да промени нещата. Знаеш го. Тази нощ, утре, или следващата седмица — ще бъде все същото. Знаем го още от първата вечер, когато не се осмелихме да престъпим бариерата.
— Тор, но на сутринта…
— Ще говорим тогава — успокои я той, докато пръстите му милваха бедрата й.
— Добре…
— Сега мога да мисля единствено как се чувстваш в ръцете ми. Желая те, любима! Не можеш ли да почувстваш какво ми причиняваш, като се бавиш?
Тя го погледна с питащи очи и Тор потърси устните й.
Целувката му бе завладяващо нежна. Аби почувства как езикът му се плъзва дълбоко и издаде тих стон. Викът на самка, приемаща ухажването на избраника си.
Тор реагира по същия начин и придвижи ръката й надолу по гърдите си, по плоския корем и агресивната форма на своята мъжественост. Дъхът на Аби секна от силата на възбудата му. Дали бе способна да го задоволи?
— Аби, скъпа, бъди с мен тази нощ…
— О, Тор, моля те! — Затворила очи от удоволствие, тя се притисна към очакващото му взаимност тяло.
— Просто се отпусни, аз ще се погрижа за всичко.
Топлият му дъх облъхна ресниците й. Търсещите му пръсти намериха копчетата на дрехата й и той уверено разкопча първото.
Аби въздъхна примирено — нещата се изплъзваха от контрол.
— Скъпа, не се опитвай да ме спреш…
Ръцете й бяха безсилни да му попречат и Тор разкопча следващото копче.
Тя осъзна, че подобни мигове са нещо изключително. Желаеше го. Нямаше смисъл да се колебае. Почувства, как той намери последното копче, свали дрехата от раменете й и я остави да се свлече бавно на пода.
Погледна я как стои гола в мрака и пръстите му потърсиха върховете на гърдите й.
— Аби, ти така ме омайваш… Целият пламтя.
Устните му се впиха в нейните с жар и Аби потръпна. Усети втвърдените си зърна. Тихото му изръмжаване й показа, че добре съзнава реакцията на тялото й. Аби прокара пръсти по врата му под ризата и погали мускулестите гърди.
Дланите му, които досега притискаха гърдите й, неочаквано се плъзнаха към корема.
— Аби, скъпа, ти си прекрасна!
Тор застина за миг, но смело продължи надолу. Аби тихо извика и цялата се напрегна.
— О, любима! Нека почувствам топлината ти. Толкова силно те желая! Искам да знам, че и ти ме желаеш.