Думите заглъхнаха и езикът му отново докосна нейния. Аби почувства краката й да омекват и когато той пъхна крак между голите й бедра, тя се остави да бъде покорена.
Тор продължи ласките си с вълнуваща интимност.
— О, сладка моя Аби! Погубваш ме тази нощ, любима…
След миг, тя усети как светът замайващо се завърта около нея, но той я вдигна на ръце и тръгна към стълбата.
— Ако можеше да се видиш — подразни я той дрезгаво, — лежиш гола в ръцете ми с разпиляна коса. Караш ме да се чувствам като варварин похитител.
— Може би си такъв. — Аби усети как той изкачва стълбата с лекота, теглото й очевидно не го затрудняваше. Когато се озова горе, Тор зави по коридора към собствената си спалня без никакво колебание.
След миг, тя се намери на широкото легло. Остана да лежи неподвижно, като наблюдаваше как той се съблича в тъмнината. Тор трескаво сваляше дрехите си и ги хвърляше на пода. Опиваше се от гледката на великолепното му възбудено тяло и макар да ги обгръщаше тъмнина, присъствието му не я плашеше. Протегна ръце да го приеме и той се отпусна до нея.
— Тор, никога преди не съм се чувствала така.
— Нито пък аз — отвърна той и я целуна. Любеше я с ярост, с едва сдържано желание, със страх да не свърши внезапно и бързо. Аби разцъфтя под милващите му пръсти и се разтвори за него, както цвят към слънцето. Горещата му плът я накара да се почувства трептяща от жизненост. Неговата реакция към колебливото й в началото, а после нетърпеливо изследване на тялото му, я възбуди още повече. Пръстите й пробягаха по мускулите на гърба му и Тор изстена.
— О, Тор, докосвай ме!
— Тук ли? — погали я нежно той. — Или тук?
— Ти изглежда знаеш точно къде. О, скъпи, ти си магьосник!
Пулсиращата възбуда заплашваше да я помете като ураган. Бе нетърпелива той да я изпълни. Тихите й приглушени викове, накараха Тор да възпре стенанията й с целувка.
— Моля те, Тор! — Тялото й се надигна срещу ръката му.
— Искам да бъде прекрасно — прошепна той и продължи да я възбужда.
— Не може да бъде по-прекрасно! Тор, моля те, полудявам!
— Така те искам този първи път — изръмжа той. — Луда от желание по мен. Защото ти дяволски ме подлуди!
Сякаш стигнал предела на самообладанието, Тор я притисна към леглото. Тя внезапно изпита желание да го отхвърли, някаква примитивна съпротива, силна почти колкото желанието й. Това не беше любовна нощ, която можеше да бъде забравена на сутринта — Аби всецяло се отдаваше на този мъж.
— Твърде късно е, скъпа! Няма връщане назад. Ще бъдеш моя…
Тор се отпусна между бедрата й и я принуди да приеме силното му мускулесто тяло. Тя извика, агонизирайки от желание, и ръцете й го притеглиха в отговор на страстния му зов. Той опита силата си срещу нея и с груб плътен стон я изпълни.
Изумителната мощ на обладаването изненада Аби, въпреки че всичките й сетива молеха за това. Чувстваше се понесена на вълна, полуудавена в бясната ярост на страстта. В този миг осъзна, че би направила всичко, за да задоволи Тор. Да му се отдаде напълно, изглеждаше толкова естествено. В замяна откри, че получава същото. Краката й се сключиха здраво около кръста му и ноктите й оставиха малки полумесеци в плътта на гърба му.
— Да, любима, да! — Тор се движеше необуздано в нея, изпълвайки я цялата, като се мъчеше да потуши пламтящия им огън. Устните му изричаха неразбираеми думи. Усещаше как се дави в сладостен водовъртеж. Знаеше от самото начало, че ще бъде така. Експлозивно, неповторимо…
Когато тръпките на екстаза преминаха през нея, Тор изпита задоволство, че е успял да доведе Аби до тази степен на удовлетворение. С усилие вдигна глава, решен да види всеки нюанс от изражението й. Ала след миг той също бе застигнат от крайното освобождение, без да успее да се наслади повече от няколко секунди на разтворените й устни, здраво стиснати клепачи и тихи бързи вдишвания. От гърлото му се откъсна вик и той осъзна могъщото си освобождение.
Измина дълго време, преди Аби да усети как Тор с нежелание, бавно привдига тяло от нейното. Отвори очи и го видя да я гледа подпрян на лакът. Тя лежеше отпуснато и усещаше дланта му да тежи собственически върху корема й. Въздухът около тях бе изпълнен с мускусната миризма на любовта. Телата им бяха влажни.
— Желаех те от дни — прошепна Тор. — Но преживяното надхвърли всичките ми фантазии. — Той поклати глава, все още замаян. — Никога не съм изпитвал подобно нещо.
— И аз — отвърна като ехо тя. — О, Тор, никога не съм чувствала… Никога не съм познала подобно нещо.
— И аз не съм се чувствал така с друга жена. Ние сме създадени един за друг, любима! Разбираш ли го? Ти си моя и аз съм твой. Ще се грижа за теб, скъпа, обещавам ти.