— Тор, мисля, че разбирам какво се опитваш да ми кажеш и аз… съм ти благодарна, но…
— Благодарна! — подигравателно възкликна той и за секунда погледът му проблесна. — Колко любезно от твоя страна!
— Знам, че след любенето… Искам да кажа, че разбирам защо в моменти като този, хората често говорят неща, които смятат за романтични. Мъжете обичат да говорят на жените, с които са изпитали интимност и…
— Не бе трудно да разбера, че не си много опитна в любовта и не виждам как можеш да съдиш кое с романтично и кое не.
— Какво искаш да кажеш с това, че не съм опитна?
— А такава ли си? — подразни я леко той.
— Е добре, не съм, но откъде пък ти си толкова сигурен!
— Има нещо в теб, когато лежиш в ръцете ми, нещо крехко, ранимо и честно. Не знам как да го опиша, но усещам, че не си го правила често. Ако беше така, щеше да си се научила как да се щадиш емоционално. Нямаше да бъдеш толкова нежна и всеотдайна. И нямаше да го има онзи миг на първичен страх, точно преди да те обладая…
Проклета да е, ако продължи да лежи тук и му позволи да й говори така! Той и без това беше достатъчно арогантен.
— Тор, това, което се опитвах да ти кажа, преди да ме прекъснеш, е, че не искам да се държиш като мой господар. Това ме обижда. Знам, че за теб е просто дума, но на мен тя ми напомня колко неприятен може да направи мъжът живота на една жена.
— Не ти харесва мисълта да те притежавам? Дори сега, след преживяното?
— Успокояващо ми действа, когато казваш, че ще ме защитаваш, но моля те, не говори за притежание! Съгласен ли си? Говори ми за цветята и за това, че сме създадени един за друг и колко ме желаеш. Нямам нищо против да ме накараш и аз да те пожелая отново — каза тя със закачлива усмивка.
— Премълчаването няма да промени усещането, че ми принадлежиш, любима!
— Не принадлежа на никого, освен на себе си, Тор. Ако не можеш да го приемеш, тогава всичко между нас свършва дотук.
— Престани да се измъчваш, скъпа. Просто се отпусни. Спираме засега да говорим.
— Никога повече няма да говорим за това!
— Няма да говорим сега, но по-късно, когато си готова да приемеш връзката ни, ще бъде неизбежно. Но трябва да обсъдим нещо друго. Утре ще бъде късно.
— Какво имаш предвид?
— Искам да знам всичко за онзи уикенд, за всички компрометиращи обстоятелства, защо си била със съпруга на твоята братовчедка, с какво наистина те държи изнудвачът…
— Нищо значително не се случи онзи уикенд, Тор. Да, беше грешка да се появявам на публични места в компанията му, но всичко е минало, забравено…
— Но си прекарала уикенда със съпруга на Синтия, нали?
— Вече ти казах, не съм била в любовна връзка с Уорд.
— Но си била с него! Може ли изнудвачът да извади нови доказателства срещу теб? Какво си правила в хотелската стая с Уорд Тайсън? Каква е била изобщо причината да бъдете заедно два дни?
Въпросите му плющяха като камшик. Аби застина в уплаха и извърна глава.
— О, скъпа — прошепна Тор. — Искам да знам истината, за да ти помогна. Не можеш ли да го разбереш?
— Не съм търсила помощта ти!
— Но я имаш. Добре, въпросите могат да почакат до сутринта. Прегърни ме, Аби, люби ме! Все още се нуждая от теб тази нощ.
Тя се поколеба. Сега или утре, той очакваше отговор. Страхуваше се да поеме риска да му каже истината. Не искаше да задълбочава повече и близостта им, но Тор не й остави никаква възможност — наведе се и горещите му устни притиснаха нейните, а дланите му се плъзнаха по тялото й. След малко тя престана да се терзае и освен неговото желание и крещящата нужда на собственото си тяло, забрави за всичко останало.
Магията на страстта ги погълна отново.
Аби се събуди на другата сутрин с мисълта, че е хваната в клопка. И за първи път, откакто бе започнала историята с изнудването, разбра, че причината е друга.
Бе решена да отговори на Тор Латимър. Как допусна до такава степен да обърка живота си?
Намръщена, тя отхвърли завивките и се измъкна от огромното легло. Тор спеше до нея, нищо не подозиращ.
Тя направи гримаса на досада, когато отвори гардероба му и погледна спретнато подредените дрехи. Забеляза някаква хавлия. Издърпа я и я навлече.
Хвърли последен поглед към спящия Тор и изтича към своята спалня.
Отпусна се уморено върху неоправеното легло и се замисли над положението. Наистина ли очакваше, че след като е споделила леглото му, ще се събуди необвързана?
Предишната нощ не бе мислила много за бъдещето. Посегна, взе жълтата роза от ръката му и се намери окована. Не, може би се бе хванала в капана още по-рано. Тревожно осъзна, че дори не можеше да установи момента, в който все още е била свободна. Връзката й с Тор сякаш бе съдбовно предначертание.