Тя ядно съблече хавлията, съзнавайки интимност в това да носи негова дреха. Хавлията несъмнено прилягаше точно на високото му мускулесто тяло, но тя направо се губеше в нея. Точно като собственикът й я караше да се чувства изгубена.
Аби хвърли дрехата на пода и тръгна гола към банята. Едно сериозно лице я погледна от широкото огледало над умивалника. Косата й бе разпиляна и объркана, а тялото й — все още топло и розово от съня. Но унесът бе изчезнал, дори я наболяваше тук-там. Аби изохка, пусна душа и пристъпи под силните струи.
Чул шума, Тор се измъкна от завивките и се протегна. Бе я усетил да напуска топлото легло преди няколко минути и бе отгатнал нервността й. Прецени, че е най-добре да не подновява интимностите от изминалата нощ. Аби бе избягала от спалнята му по обичайния си импулсивен начин — може би така си даваше шанс да обмисли нещата.
Тор нямаше нищо против. Тя не отиваше по-далеч от стаята си, а и не можеше да й откаже малко лично време. Аби се нуждаеше от малко усамотение, за да свикне с новото си положение, реши той и се почувства безкрайно благороден. Не че нещо щеше да се промени, когато накрая застанеше пред него, рече си наум, докато влизаше в банята. Господи, чувстваше се превъзходно! Силен, бодър и решителен. Трябваше да й благодари. Тя беше всичко, което можеше да иска от една жена. А и бе само въпрос на време, докато осъзнае, че му принадлежи.
Тя се облече в избелели тесни джинси с широк кожен колан, който й даваше усещане за сила, и карирана риза. Тази сутрин се нуждаеше от повече самоувереност и грубият колан й помагаше в известен смисъл. Почувства прилив на храброст — бе готова да се изправи пред Тор Латимър. Прибра косата си в кок и слезе решително по стълбата.
Тор вече се бе настанил удобно на масата и наблюдаваше през прозореца една баржа тежко да се придвижва нагоре по реката. Той се обърна веднага, щом я чу, и на лицето му изплува нежна усмивка. Черната му коса все още блестеше мокра от душа и Аби сякаш я усети между пръстите си. Тъмните панталони и бялата риза с отворена яка подчертаваха силните чисти линии на тялото му. Тя внезапно осъзна, че малкото храброст, която се опита да си придаде с кожения колан, бе нищо в сравнение с уверената му мъжественост.
— Кафе? — Той се изправи и отиде да й налее чаша, без да чака потвърждение. Подаде й я и тя си спомни как й поднесе розата.
— Благодаря ти — успя да каже полуофициално и за малко да си прехапе езика. Прозвуча смешно.
Ала тя събра цялото си самообладание и понечи да продължи строго, когато Тор я изпревари:
— Искам да направя едно предложение. Предлагам да не говорим за нощес.
— Трябва!
— Не сега. Тази сутрин трябва да обсъдим други неща. Седни, скъпа, и ми разкажи за онзи уикенд с Уорд Тайсън.
— Не, и преди да поговорим да изминалата нощ!
— Предишната нощ по-важна ли е от уикенда с Тайсън?
— Да! Искам да кажа, не. Чакай малко, Тор, ти нарочно се опитваш да ме объркаш. Това са две отделни неща. Искам да си наясно, че случилото се нощес не е начало на обикновена връзка…
— Връзка с теб не може да бъде обикновена.
— Няма да спя повече с теб.
— Искаш да кажеш, че няма да спиш с мен довечера?
— Точно така! — изстреля Аби тържествено. — И утре вечер също.
— Много добре. Сега за Тайсън.
— Тор, ти не вземаш насериозно думите ми!
— Грешиш, Аби — парира я той с изнервяща нежност. — Просто преминавам върху следващата точка от списъка.
— И нямаш възражения по първата?
— Нямам. Разбирам, че ти трябва малко време.
— Много любезно от твоя страна.
— На този етап мога да си позволя да бъда любезен. Няма къде да отидеш, така че няколко дни са без значение. Мога да бъда търпелив.
— Искаш да кажеш, че ще дотичам обратно в леглото ти веднага, щом се успокоя и премисля нещата?
— Аби, ние двамата си принадлежим. Моя си! И нищо не е в състояние да го промени. Сега за Уорд Тайсън.
Да разговаря за онзи проклет уикенд наистина бе по-лесно, отколкото да изясни отношенията си с Тор, каза си Аби и примирено въздъхна.
Шеста глава
— Онзи уикенд беше грешка — започна Аби, облегна се назад и мрачно отпи от кафето.
— Помислих си го още от самото начало.
— Моята братовчедка и съпругът й имаха… трудности. Бременността на Синтия беше тежка. Имаше усложнения и лекарят настоя да не рискува. Затова тя бе принудена да прекара последните няколко месеца на легло. За нещастие, по същото време и Уорд бе крайно напрегнат. Току-що го бяха избрали за президент и бордът на директорите очакваше от него чудеса. Компанията имаше проблеми, както ти казах. Уорд полагаше максимални усилия да оправдае доверието. Работеше по шестнадесет часа на ден и се прибираше у дома при съпруга, която също бе крайно изнервена.