— Идеална ситуация за скандали, обвинения и подозрения.
— Аз прекарвах доста време в Сиатъл и се опитвах да помогна. Синтия имаше икономка, но това не можеше да компенсира самотата и тревогите на бременността. Оставаше за дълго сама и се терзаеше какво ли прави съпругът й до полунощ. Започна да си въобразява разни неща.
— Връзки с други жени…
— Да. Както ти казах, прекарвах по няколко дни седмично в Сиатъл. Преспивах в спалнята за гости и понякога още гледах телевизия, когато той се прибираше. Тъй като Синтия обикновено вече спеше по това време, а нямаше с кой друг да споделя проблемите си, Уорд изпиваше по едно питие с мен и разговаряхме. Стана ни навик.
— И една вечер той пожела нещо повече от разбиране, нали?
— Уорд наистина е много приятен…
— Но е мъж.
— Бе крайно напрегнат.
— Оправдаваш го затова, че те е прелъстил?
— Не ме е прелъстил!
— Но се е опитал.
— Получи се… неловка ситуация — каза тя тъжно. — Онази вечер той си дойде от бизнес вечеря. Бе изпил няколко питиета, но си наля още едно, като каза, че алкохолът му помага да релаксира. Помоли ме да остана да поговорим. Оплака се колко депресиран се чувствал, разказа ми за проблемите в компанията и колко трудно вървели нещата със Синтия. Една откровеност водеше към друга и… — Аби вяло махна с ръка, неспособна да обясни останалото. Тор обаче не я остави на мира.
— И какво последва?
— Опита се да ме целуне. Каза, че имал нужда от нежност и че ме харесвал много. Чувствал колко го разбирам…
— Бедният!
— Ако ще се подиграваш, млъквам веднага.
— Не спирай, стигнахме до най-интересната част.
— Казвал ли ти е някой открито колко си груб понякога?
— Ти. Няколко пъти дори. Да продължим с историята.
— Последва неприятно боричкане. Успях да се добера до спалнята си и заключих вратата. Той не се опита да ме последва и реших, че с това всичко приключи. На другия ден се чувствах много неловко. Заминах за Портланд. Бях си уредила да прекарам уикенда на крайбрежието.
— Сама?
— Сама — потвърди тя студено. — Често го правя. Намирам го много по-приятно, отколкото да пътувам с някой мъж, който очаква да топля леглото му, макар да си плащам разноските.
— Много добре, нека да не навлизаме в тази тема. Разбирам, че Тайсън е знаел за намерението ти?
— Да, и той, и Синтия знаеха. Бях им казала. Настаних се в хотела и след няколко часа се почука на вратата.
— Тайсън — изръмжа Тор.
— Беше ме проследил. Твърдеше, че имал нужда да се откъсне за малко от проблемите на компанията и от болната си жена. Отговорих му, че не желая любовна връзка с него. Казах му да се върне при Синтия и да спре да се държи като хлапак. Наистина му се накарах хубаво.
— Защото си се чувствала малко виновна.
— Така беше. Сама го бях подтикнала, като играех ролята на довереница. Разбирах колко му беше тежко.
— Обаче го отпрати обратно в Сиатъл?
— Нещо повече — когато си тръгна на другата сутрин, той бе осъзнал каква непоправима грешка е бил готов да направи. Съжаляваше за всичко.
— Останал е през нощта и си е тръгнал на другата сутрин?
— Да.
— Прекарал е онази нощ в стаята ти?
— Да! Закусвахме и преди да си тръгне, разговаряхме още веднъж за всичко. Той беше спокоен, както и аз, че нищо не се случи. Изпитваше угризения.
— Как е обяснил отсъствието си на Синтия?
— Откъде да знам? Вероятно й е казал, че е имал бизнес среща извън града. Бебето се роди малко след това и всичко между тях се оправи. Но ако тя види някога тези снимки, ще разбере, че я е излъгал за уикенда. Фактът, че аз съм замесена, ще я унищожи. Не мога да й причиня това, Тор. Даже ако успея да я убедя, че нищо не се е случило, тя винаги ще се съмнява относно истинските ни отношения с Уорд.
— И някой знае това.
— Очевидно.
— Трябва да помислим кой те познава толкова добре, че…
— Тази мисъл ме изнервя страшно. Кой от познатите ми би извършил подобно нещо?
— Предполагам, че е някой, който знае за близките ти отношения със Синтия. Чудя се дали Тайсън не получава същите заплахи.
— Може би трябва да поговоря с него. Да му кажа какво става и да разбера, дали и той е подложен на същия тормоз.
— Ако се обърнем към Тайсън, аз ще говоря с него вместо теб. Последното нещо, което искам, е вие двамата да станете отново близки, обединени от общото си нещастие.