— Ревнуваш ли?
— Това ли искаш, Аби? Да ме накараш да ревнувам?
Тя веднага съжали за неразумното си желание да го подразни.
— Знаеш, че не е така. — Тя преглътна смутено. — Ревността е последното нещо, което целя.
— Тогава не се опитвай да ме провокираш. Всеки мъж може да стане ревнив при определени обстоятелства и аз не правя изключение.
— Грешиш, Тор. Мисля, че си по-различен от другите мъже. Ако не беше така, нямаше да бъда с теб.
— Аби… — Тор хвана пръстите й, стисна ги в дланта си и я притегли към себе си. — Аби, скъпа, не съжалявай за снощи. Ще ти дам време, кълна се!
Тя се повдигна на пръсти и леко го целуна по устните.
— Ще го направиш ли, Тор?
— Мисля — прошепна той дрезгаво, — че бих ти дал всичко, което поискаш, освен…
— Освен какво?
Свободата ти, довърши Тор наум. За щастие, успя да се въздържи и не изрече на глас опасната дума.
— Когато му дойде времето, ще ти кажа — отговори той тихо. — Междувременно, чувствай се свободна да правиш каквото искаш.
— А ти, Тор? Какво искаш?
— Точно сега искам да закуся. — Той с усмивка я потупа отзад. — Искаш ли да хвърлим ези-тура кой да приготви закуската?
— Аз ще я направя днес, а ти утре.
— Добре, само че не се опитвай да слагаш в яйцата от твоите витамини.
— Ако съдя по изпълнението ти снощи — чу се Аби да казва смело, — не мисля, че имаш нужда от витамини.
Бавна усмивка пропълзя по лицето му и бързо се разля в ухилено, хитро, типично мъжко изражение, което предизвика руменина по страните й.
— Как искаш яйцата си? — попита тя и се обърна, за да се спаси от опасния блясък в кехлибарените му очи.
— По същия начин, както желая теб. Всякак.
Деликатното равновесие в отношенията помежду им прерасна в почти безметежно и неочаквано спокойно примирие през следващите няколко дни. Аби реши, че най-точната дума, с която можеше да опише отношението на Тор към нея, бе предпазливостта. Той внимаваше да не споменава нищо за нощта, която бяха прекарали заедно. Внимаваше да не раздава заповеди. Внимаваше да не я подтиква отново към леглото. Тя си даде сметка, че той се мъчи да я накара да се отпусне. И тактиката му успя.
Седнаха заедно и прегледаха списъка на всичките й познати от Портланд и Сиатъл.
— Може би е някой познат на Уорд, а не мой — предположи тя.
— Но тогава защо ще изнудва теб? Защо не Тайсън?
— Може би, защото знае, че аз съм по-уязвима.
— Което ни връща обратно към предположението, че е някой, който те познава добре.
— Тор, не познавам никой, който може да падне толкова низко.
— Добре, скъпа, успокой се. Ще се върнем по-късно към списъка. Какво ще кажеш да слезем в селото за малко храна и бутилка шампанско?
— Какво ще празнуваме?
— Успешното завършване на курса по икебана.
— О, небеса! Курсът приключва днес. Е, добре, аз и без това се провалих. Разходка до магазина звучи по-добре, отколкото обсъждане на списък. — Тя се усмихна. — Май се опитваш да ме разсееш.
— Така е. — Той се изправи и я хвана за ръката.
— Смятай, че си успял.
Щом влязоха в магазина на селото, собственичката Карла Рамзи се завтече и поздрави весело Тор. Аби бе сигурна, че Карла не пропуска появата на никой собственик на къща или хижа в околността. Тя самата го каза, като обясни, че й било хоби.
— Тор, намери ли те твоят приятел от Сиатъл?
— Никой не се е обаждал. Тук ли ме е търсил?
— Онзи ден. Упътих го за местоположението на вилата ти, но може би не я е намерил. — Карла намигна на Аби. — Или просто е решил да не ви безпокои. Казах му, че не е сам.
— Как изглеждаше той, Карла? — попита Тор, като разсеяно избираше замразени пържоли. — Може би ще успея да разбера кой е бил и ще му се обадя. Аби и аз сме доста гостоприемни, нали, скъпа?
— Разбира се — с усилие произнесе тя.
— Не е лесно да го опиша — каза Карла. — Приятен мъж на около тридесет и пет. Разбира се, трудно е да се определи точно възрастта. Кестенява коса. По-скоро слаб. И жилав, нали разбирате… — Тя сви рамене. — Съжалявам. Не съм добър физиономист.
— Разбирам — изрече Тор, сякаш въпросът не го вълнуваше чак толкова. — Може да е бил всеки. Забеляза ли с каква кола беше?
— С шевролет. Светъл, струва ми се. Ще ти бъде ли от полза?
— Не, но не се тревожи. — Тор стисна успокоително ръката на Аби и я избута към щанда за зеленчуци. — Виж какво ще избереш за салата, скъпа.
Аби покорно се запъти натам, неспособна да избере дори марули. Изнудвачът се появи! Поне разбраха, че е мъж. Изплаши се при мисълта, че е бил толкова наблизо и ги е проследил дотук. Пръстите й трепереха, докато вземаше марулите.