Когато отиде до касата, чу Карла да уверява Тор, че не само е упътила непознатия, но и си побъбрила приятно с него.
— Приятелски настроен човек. Искаше да знае как си и дали идваш често тук. И разни други неща.
— Разбирам. — Тор я слушаше със сдържан интерес, като се оглеждаше наоколо да не забрави нещо. — Сигурно е някой познат от бизнеса, който просто е минавал оттук. След като си му обяснила как да стигне до вилата, вероятно е решил, че не разполага с толкова време.
— Да, или просто не е искал да ви безпокои. Това ли е всичко?
— Да, мисля, че това ни е достатъчно. Нещо друго, скъпа?
— Не, Тор, нищо друго не ни трябва.
Той усети, че тя трепери и здраво я хвана под ръка, като с другата грабна плика с продуктите. Настани я в БМВ-то и тя го погледна с благодарност.
— Мисля, че имам нужда от малко таблетки калций. Усещам се много слаба. И може би от малко желязо.
Тор седна на шофьорското място и я хвана за раменете.
— Все пак, не сме сигурни, че е бил той.
— Той е бил!
— Това не означава, че трябва да изпадаш в паника. Планът ти да го измъкнеш от скривалището му успя.
— Тор, той знае за теб…
— И какво от това? Нали беше част от плана, не помниш ли?
— От твоя план, не от моя. Нямам право да те въвличам в тази история.
— Ти не ме въвличаш. Сам пожелах да ти помогна. Практически те заставих да дойдеш с мен. Аби, не се чувствай виновна. Кълна се, ще… — Той рязко спря.
— Ще направиш какво?
— Щях да те заплаша — обясни той мрачно и запали колата, — но не си струва при така създалите се обстоятелства.
Аби наблюдаваше уверените му движения и смътно съзнаваше колко успокояващо й действа да го гледа.
— Не ми приличаш на насилник — рече тя и се отпусна назад.
— Така ли? — Гласът му прозвуча неестествено сковано.
— Да.
— Запомни го за в бъдеще.
— Защо? Пак ли възнамеряваш да ме заплашваш?
— Аби, казах ти онази сутрин, че всеки мъж може да стане ревнив при определени обстоятелства. Дори агресивен.
— Природа, предполагам, мъжка природа.
— Да, но искам да знаеш, че никога няма да те нараня.
— Нямаше да съм тук с теб, ако мислех, че си способен на насилие.
— Искам да ми вярваш безрезервно, Аби.
— Но аз ти вярвам!
— Напълно ли?
— Тор, защо ме подлагаш на такава инквизиция? Нямаше да се оставя да ме доведеш тук, ако не чувствах, че мога да ти се доверя. Единственото нещо, за което се тревожа в момента, е, че те въвличам в тази мръсна история.
— Просто нямаме избор. Вече съм решил да се грижа за теб, Аби. Твоите проблеми са и мои. Като говорим за тях, мисля, че трябва да прегледаме списъка още веднъж и да видим дали описанието на Карла не отговаря на някой от познатите ти.
— Тор, ами твоята работа? Колко дълго можеш да отсъстваш?
— Колкото искам. Точно сега съм приключил с всички договори. Всъщност, докарах си печалби от търговията със зърно миналата година — продължи той. — Сушата в Средния Запад ми помогна. Успях да сключа контракти, преди цените на зърното да започнат да се покачват.
— И направи пари от това, че реколтата няма да бъде толкова добра? Има нещо много интересно в този вид спекулации, но мисля, че това може да ми скъса нервите. Предпочитам да продавам витамини. Може би трябва да се опитам да ги пласирам и в провинцията. Дали хората там се нуждаят от подсилване?
— Познавам доста фермери, те по-скоро ще се опитат да ги продават, вместо да ги употребяват. Аби, описанието на Карла…
— Тор, може да бъде почти всеки. Даже неколцина от търговските ми агенти.
— Мислех, че повечето са жени.
— Така е, но имам и мъже.
— Как изобщо си се захванала с този бизнес?
— Случайно. Един ден се появиха на вратата ми с козметика и реших, че щом хората са склонни да купуват неща, които ще им помогнат да изглеждат добре, вероятно ще купуват и такива, от които ще се чувстват добре. Особено тук по западното крайбрежие, където всеки е откачил на тема здраве. На времето търсех промяна в кариерата си, така че всичко съвпадна идеално.
— Аз бях в същото положение, когато навлязох в търговията със селскостопански продукти. Исках промяна — сподели Тор и се върна към старата тема: — Ако посетителят на Карла е бил нашият изнудвач, тогава той знае къде се намираш. Няма да закъснее да използва информацията.
— Господи, какво ще правя, ако се появи на вратата с пистолет или нещо подобно?
— Няма да го направи.
— Изглеждаш толкова сигурен.
— За него е важно да запази самоличността си в тайна. Защо да рискува? Ами ако наемеш някой, за да се отървеш от него?
— Добра идея…
— Да наемеш частен детектив си има своите недостатъци.