— Мъжкото ми его не се нуждае от задоволяване в момента.
— Какво има тогава?
— Любопитен съм. Искам да няма тайни помежду ни. Казах ти, че ми напомняш за композициите си от цветя. Като мъж трябва да продължавам да те изследвам, за да разбера всичко за теб. Толкова съм заинтригуван, скъпа! Искам да продължа да разгръщам венчелистчетата, докато открия истинската ти същност. Разкажи ми за него.
— А ако не ти хареса това, което чуеш?
— Не се страхувам да чуя истината — каза тихо Тор. — Доволен съм от откритията, които съм направил относно теб. Само искам да съм сигурен, че съм прогонил сянката на другия. Искам да знам, че всяко последно листче от цвета е мое и не го деля с никой.
— Работехме в една и съща фирма за недвижими имоти в Сиатъл — започна тя бавно. — Флин беше в ръководството, а аз в отдела за продажби. Той олицетворяваше идеала на всяка жена. Красив, преуспяващ, невероятно очарователен. Бях на седмото небе, когато започна да се интересува от мен. Той бе най-галантния кавалер. Всички оберкелнери в града го познаваха. Винаги имаше билети за балет или театър. Да се излиза с него беше все едно да се отива на среща, дар от приказна фея — кръстница. Никога не се притеснявах какво да измисля, защото Флин винаги имаше готов отговор. След известно време обаче дойдох на себе си и осъзнах в каква унизителна позиция съм се поставила.
— И когато му го каза, той не ти позволи да оспорваш решенията му?
— Да, дори се изнервяше ужасно, когато му предложех да направим нещо различно. Отначало ми бе приятно да изпълнявам желанията му, дори интересно. Чувствах се глезена жена и се радвах на вниманието му. Но после сериозно започнах да се дразня. Той се ядоса, когато се опитах да му обясня какво искам. Не се пошегува с това, както ти направи онази вечер със сепията. Истински се вбеси. Носеше му се славата на неотстъпчив и авторитарен тип и в компанията, но хората го приемаха, нали беше от шефовете. Когато започна да губи контрол над нервите си, разбрах, че в това има нещо повече от мъжки темперамент и се разтревожих не на шега. Понякога усещах налудничавост в поведението му.
— Заплашваше ли те физически?
— Само един път — прошепна тя. — Последният път, когато го видях… Преди нещата да станат съвсем неуправляеми, изглежда бе успял да се овладее. Продължихме да се срещаме още няколко седмици, но аз бях решила да се измъкна от тази връзка. Докато бях сладката малка глезла, съгласна на всичко, Флин играеше ролята на „очарователния принц“. Когато обаче се отклонявах от отредената ми роля, той ставаше неприятно нервен. Знаех, че съм направила грешка да тръгна него, но все още имах възможност да прекъсна връзката, без да се стигне до изстъпления. В края на краищата, той и аз никога… Искам да кажа не…
— Не спахте заедно?!
— Не. Не сме. Казах му, че имам и други приятели и смятам да продължа да се срещам с тях. Така му намекнах, че желая да го виждам по-рядко.
— Как го прие той?
— На другия ден обяви на всеослушание, че сме сгодени.
— Сгодени?!
— Мисля, че наистина си вярваше. Както можеш да си представиш, аз не се примирих. Отказах да го виждам повече и му обясних още веднъж, че няма да се откажа от другите мъже в живота си. Тогава разбрах колко опасен може да бъде Флин. Той ме обвини грубо в изневяра. Когато му напомних, че няма никакви права над мен, той се вбеси. Положението бе толкова напрегнато, че се налагаше да напусна работа. Никой друг в офиса не бе наясно какво всъщност става. Щом Флин бе обявил, че сме сгодени, значи бе в правото си. Дори не им минаваше през ума, че един ръководител от такъв висок ранг би излъгал! Когато аз отрекох да сме се сгодявали, всички решиха, че играя ролята на опърничава. Флин ги окуражаваше да мислят това. В службата бе крайно мил с мен, сякаш се надсмиваше на безпомощността ми.
— Какво правехте, след като приключехте служебните си задължения за деня?
— Той идваше в апартамента ми късно вечер, като искаше да узнае дали има друг мъж в леглото ми. Когато му казвах, че вкъщи няма никой, той крещеше, че лъжа и крия любовниците си. Наричаше ме мръсница и други вулгарни неща.
— Значи накрая бе принудена да напуснеш работа?
— Да. Но преди това отидох една вечер в апартамента му, след като бе направил грозна сцена пред един мой приятел, с когото вечеряхме. Ужасна грешка. Казах му да спре да ме тормози, защото в противен случай ще потърся помощ. Той излезе от кожата си и ме удари. — Аби потръпна. Ако не бе успяла да избяга тогава, щеше да бъде жестоко бита и може би изнасилена. — Втурнах се на улицата, скочих в колата си и отидох да преспя в хотел. Страхувах се да се върна вкъщи, защото можеше да ме последва и там. На другата сутрин в службата той отново заигра ролята на „очарователния принц“, сякаш нищо не бе се случило. Знаех, че няма да ми повярват и реших незабавно да напусна работа. Избягах от града за седмица, за да си дам малко време да помисля. Тогава реших да се преселя в Портланд и да започна живота си от начало.