— Той не се ли опита да те намери?
— Не, слава Богу! Просто изчезна от живота ми. Или аз от неговия. Зависи как ще погледнеш на това — опита се да се пошегува Аби. — Това е цялата история. Случи се преди две години и оттогава съм много внимателна с мъже, които са склонни да раздават заповеди наляво-надясно.
— Очевидно не си достатъчно внимателна, щом…
— Какво, обвиняваш ли ме?
— Добре, че попадна на мен. Трябва да знаеш, че съм твой приятел. Няма да те карам да бързаш с решението си да станем любовници, никога няма да те обидя или нараня. Когато все пак ми се довериш напълно, ще знам, че вече си забравила за Рандолф.
Аби се опита да спори, но бързо се отказа и му позволи да я отведе обратно в хижата. Тор спря пред вратата да отключи и възкликна:
— О?! — Наведе се и вдигна плик, пъхнат под изтривалката. — Изглежда сме пропуснали интересно посещение.
Аби потръпна и зениците й тревожно се разшириха, докато протягаше ръка да вземе плика.
— Искаш ли аз да го отворя? — попита тихо Тор, като я гледаше загрижен.
— Не, аз ще го направя. — Тя разкъса смело плика, едновременно разгневена и изплашена. Истината бе, че не искаше Тор да види пръв какво имаше вътре. Можеха да са други компрометиращи фотографии.
Аби отвори плика и съдържанието се изсипа в краката й. Тя се наведе да събере разпилените листа, но Тор коленичи до нея и изруга яростно. Всеки лист бе фотокопие на вестникарска изрезка.
— Аби, почакай, нека първо аз да ги видя — изрече той, но бе прекалено късно. Тя вече четеше един от листовете.
Изумена и ужасена тя не можеше да откъсне очи от вестникарското заглавие, придружено от снимка.
Описаната история датираше отпреди три години и се бе разиграла в един град от Средния Запад.
От снимката я гледаше Тор Латимър. Заглавието съобщаваше, че съпругата на влиятелния шеф на еди-коя си корпорация е била намерена удавена при съмнителни обстоятелства.
Подзаглавие информираше за предположения, че Тор Латимър е убил своята съпруга в пристъп на ревност.
Седма глава
— Изглежда, че нашият изнудвач се е подготвил много старателно. — Тор събра разпръснатите изрезки и писмото. Изправи се и спокойно отключи входната врата.
Аби го гледаше изумено. Той приемаше нещата със завидно хладнокръвие, докато тя бе на ръба на нервна криза.
… Съществуват подозрения, че Латимър е убил съпругата си в пристъп на ревност… Латимър — влиятелен шеф на корпорация… Латимър, който й бе казал, че просто е търсел промяна в кариерата си преди три години… Латимър, чиито кехлибарени очи горят от страст… Латимър, който твърди, че тя му принадлежи…
Аби го последва в къщата като марионетка.
— Писмото — успя да каже с глас, който я изненада с твърдостта си, — искам писмото!
Тор влезе в кухнята и подреди листата на масата. Напечатаното писмо беше най-отгоре и той го прочете, преди да й го връчи мълчаливо. Тя почти издърпа листа от ръката му.
Латимър е много опасен. Той уби жена си, защото му изневеряваше. Ще убие и теб, когато разбере каква мръсница си. Търсиш си го. Бягай, докато още можеш.
— Знаеш, че не съм я убил. Полицейското заключение беше злополука. Тя бе излязла сама с платноходка в океана, макар прогнозата да е била лоша. Тогава не бях вкъщи, а в Ню Йорк по работа.
— Имаше ли тя връзки с други мъже?
— О, да, имаше любовници.
— И ти знаеше?
— Знаех.
— Карахте ли се?
— Често.
— Защо просто не се разведохте?
— Канех се да направя постъпки след завръщането си от Ню Йорк.
— Защо тя не е поискала по-рано развод, щом е била влюбена в друг?
— Тя бе по-скоро влюбена в парите ми. Парите бяха най-важното за Ан. Не ги е имала достатъчно като дете и липсата им бе оставила отпечатъка си върху цялата й личност. Нуждаеше се единствено от финансовата сигурност, която можех да й предложа. Но нямаше нужда от любов.
Аби преглътна две хапчета витамин B — комплекс с горещото кафе.
— Ако нервите ти не са в ред, не трябва да пиеш кафе — отбеляза кротко Тор. — Сигурно ще е по-ефикасно да спреш кофеина, вместо да се тъпчеш с витамини.