— Да не би да си експерт по лечението с витамини, както и по всичко останало?
— Опитвам се да ти помогна. А това никак не е лесно.
— А опитал ли си се да помогнеш на жена ти?
— Да — отговори той и сви рамене, — но това не доведе до никъде. Изглеждаш уплашена до смърт. Не аз съм този, от когото трябва да се страхуваш, скъпа. Човекът, който изпрати поредното писмо е истинската опасност. Аз ти обещах да се погрижа за теб. Помниш, нали?
— Кой си ти всъщност, Тор? Кой? Мъжът, бил някога президент на онази корпорация? Или човекът, който търгува със селскостопанска продукция на свой риск?
— Аз съм онзи, когото срещна в курса по икебана, Аби. Нищо повече. Вече почти три години не съм предишният мъж. Дори не искам да си спомням за онова време. Онзи мъж имаше ангажименти, които му отнемаха осемнадесет часа на ден. Имаше съпруга, на която не можеше да вярва. И остана без приятели. Всички изчезнаха, когато се появиха слуховете.
— Слуховете?
— Според които бях убил Ан…
— Защо мислеха, че може да си я убил?
— Ан се постара да направи публично достояние скандалите ни. Тя пиеше прекалено много на партита и започваше да разказва на всеки, че я бия и измъчвам. Друг път открито говореше, че не ме бивало като мъж и не мога да се сравнявам с любовника й. През последните няколко месеца ние почти не се виждахме. Тя беше заета с последното си завоевание, а аз се готвех да подам молба за развод.
— Трябва много да си я мразил — прошепна Аби.
— Да ти кажа право, не знам какво чувствах към нея. Но тя ме мразеше със сигурност. Не можеше да се примири с факта, че е финансово зависима от мен. Вбесяваше се, че не приемах спокойно любовниците й. Друг път пък твърдеше точно обратното — че ревността ми била ненормална и неоснователна. Всъщност отдавна бях престанал да я ревнувам. Само исках да се махна.
— Ти спомена веднъж, че при известни обстоятелства, всеки мъж може да стане ревнив и дори агресивен.
— Аз не съм я убил, Аби. — Тор я изгледа твърдо.
— Как той е разбрал за… всичко това? Изнудвачът искам да кажа…
— Интересен въпрос. Едната възможност е, че е чул за случая на времето. Вестниците вдигнаха голям шум. Повечето хора вече са забравили, но някои в деловите среди могат да си спомнят за мен. Или изнудвачът просто е направил собствено разследване. Макар да се съмнявам в това. Най-вероятно е да познава света на бизнеса и да е запомнил името ми покрай скандала отпреди три години. Когато поиска накрая откуп, мисля, че наистина ще разберем с кого си имаме работа.
— Какво искаш да кажеш?
— Ако поиска малка сума в брой, можем да приемем, че имаме работа с някой нещастен мошеник. Но ако поиска нещо друго, нещо повече…
— Какво например, Тор?
— Ще трябва да почакаме и ще видим. Няма да чакаме дълго. Той едва ли би си създавал всички тези неприятности, ако не планира да действа скоро. Притиснал те е психологически и сега може би е най-подходящото време да поиска сумата.
— Твоите познания в криминалната психология ме изумяват.
— Тя не е много по-различна от социалната психология.
— Начинът ти на изразяване е… доста циничен.
— И не особено точен — съгласи се той. — Истинският проблем сега е какво ще направиш ти.
— Не мога да направя нищо, докато не чуя какво иска от мен.
— Можеш да избягаш.
— Това ли мислиш, че ще направя?
— Да, предполагам, че подобна мисъл се върти в главата ти. Греша ли?
Тя се размърда неудобно на стола си. Скочи и отиде до хладилника. Трудно можеше да повярва, че в такъв момент изпитва глад. Но тя просто имаше нужда да прави нещо. Не отговори на въпроса му и нарочно разви пакет сирене чедър.
— Греша ли, Аби? Мислиш ли за бягство? Постигнаха ли онези стари публикации целта си?
— Каква цел? — Тя извади марули.
— Изнудвачът очевидно иска да се уплашиш от мен. Щом не си под защитата ми, ставаш уязвима. И изглежда знае какво точно би ти подействало.
— Да, така е. Който и да е той, изглежда ме познава добре.
— Не само знае за намерението да защитиш Синтия на всяка цена, но и че си чувствителна на тема ревниви мъже.
Аби се запита какви са били скандалите между Тор и съпругата му. Агресивни? Хладно враждебни? Тор бе силен мъж, с воля. Да му се противоречи, бе опасно при всякакви обстоятелства и още повече от жена, която той е приел за своя собственост.
Тя ядосано си направи сандвичи и ги отнесе на масата. Седна срещу Тор, но той дори не я погледна. Разглеждаше изрезките.
— Този плик не е бил предназначен само за теб — забеляза той и измъкна нова снимка.
— Още една фотография от онзи ужасен уикенд? — Аби я грабна от ръката му. Тор чакаше напрегнато. — О, Господи! — възкликна тя. — Това беше пак нейна снимка, но мъжът не бе Уорд, а някакъв непознат. И той правеше любов с нея на пясъчен плаж. Тялото му покриваше нейното така, че се виждаше само лицето й.