Тя се хвърли покрай него, но той успя да я улови в последния момент и я стисна в желязната си хватка. Тя се бореше със сила, която той не очакваше от жена. Извиваше се и се дърпаше отчаяно, без да губи от енергията си в крясъци. Използваше всяка частица от нея, за да се бори.
Нямаше много шанс, разбира се. В края на краищата бе само една слаба жена. Тор просто я пристискаше към себе си, като избягваше ритащите крака стиснал ръцете й.
— Аби, скъпа, спри. Няма смисъл…
Тя прекъсна думите му, като се дръпна рязко надясно и двамата се строполиха на канапето. В последния миг той леко се извъртя и се озова върху нея, така че Аби нямаше как да продължи да се бори. Тя лежеше притисната неподвижно по корем под него.
— Аби, любима, не плачи! — изрече задъхано той, чул тихите задавени звуци, които издаваше. Тор леко се надигна и освободи тялото й.
— Не плача. Опитвам се да дишам. Ти тежиш цял тон!
— Съжалявам, скъпа. — Той продължи да стои леко надвесен над нея, когато ръката му неволно погали гърба й и се спусна към ханша. — Кълна се, няма да те нараня…
— Тор, нямаш право да се отнасяш така с мен! Не можеш да ме държиш тук против волята ми.
— Не мога да те оставя да си отидеш.
Аби зарови лице във възглавницата и си пое въздух на пресекулки. Горещата длан върху тялото й я правеше безсилна да се съпротивлява.
— Тор?
— Да… — Той продължаваше да гали стегнатото й в джинси бедро.
— Ще ме… изнасилиш ли?
— Не, няма…
— Ако мислиш, че ще лежа тук покорно и ще те оставя да ме използваш като сексуална робиня, лъжеш се!
Галещата ръка застина върху извивката на бедрото й.
Аби почувства как пръстите му стискат плътта й и потръпна от възбуда. Спомените за предишната любовна нощ изплува в съзнанието й. В този миг бе готова да капитулира пред Тор Латимър.
Той бавно я обърна по гръб.
— Никой не иска да те направи сексуална робиня, Аби. Но мисля, че мога да те покоря с любов.
Когато устата му покри нейната, тя усети познато вълнение, което я остави да лежи безпомощна под него. Господи, полудявам, помисли си тя ужасено. Той разбира, че съм влюбена в него.
Осма глава
С любовта идва и доверието. Устните на Тор страстно потърсиха нейните и на Аби не й оставаше нищо друго, освен да му отговори. Усещаше ръце му да я събличат и решението й да бяга окончателно се изпари.
Тор бе толкова обсебен от страст, че бе готов направи всичко, което тя пожелае. Нейната мекота тръпнеше под пръстите му, гостоприемна и пленителна. Развълнуван, той си каза, че не е сгрешил, като е предпочел да разреши проблема в леглото. Щом я прегърнеше и на двама им ставаше ясно, че никой не може да се остане незасегнат от магия на любовта.
— Не трябваше да ти давам толкова време тази седмица — прошепна той, разтвори дрехата й и плъзна длан по гърдите й. — Трябваше просто да те заведа в леглото, докато разбереш колко се нуждаем един от друг, Аби. Опитах се да те накарам да ми вярваш. Но тази вечер ти бе готова да избягаш и аз не можех да те оставя да го направиш.
— Мислех, че… — Гласът й се прекърши от нарастващо желание. — Мислех, че ще е за добро. Тор, моля те, прости ми! Не трябваше да те забърквам…
Той усети под дланта си възбуденото й зърно и дрезгаво изстена. Тя оживяваше под ласките му като никоя друга жена. Или може би той я предизвикваше с пламенността си?
— Аби, скъпа! Ти си така мека… Как можа да помислиш, че ще те оставя да си отидеш? Нуждая се от теб повече от всичко на света! — Тор намери трапчинката на шията й, където биеше пулсът и целуна мястото.
— Тор, скъпи мой! Караш ме да подивявам от страст…
Той хвана ръката й и я насочи към копчетата на ризата си. Аби не се нуждаеше от повече подканяне. Докато се мъчеше да я свали, Тор намери ципа на джинсите й. Отвори го и пъхна ръка във влажната й плът. Знаеше, че няма да успее да бъде нежния и търпелив любовник от миналия път.
— Аби, скъпа, ще те накарам да се чувстваш изцяло моя тази вечер. Разбираш ли? След това няма да се съмняваш повече в нищо. Няма да можеш да избягаш. Сърцата ни са оковани…
Тя му помогна да свали джинсите й, и неговите се свлякоха на пода. Тялото й приличаше на чувствена клопка от златиста кожа и стаена топлина. И той желаеше да попадне в тази клопка.
Покри я с тялото си и тя едва издържа тежестта му. Твърдите й зърна го накараха да затаи дъх и да я притисне още по-страстно. Нарочно я остави да почувства тръпнещата му мъжественост, притисната към бедрата й.
— Когато те обладавам, сякаш потъвам в най-нежната чашка на цвете — прошепна той с пресекващ глас. — Не мога да чакам повече, не мога…
— Нито пък аз.