Той плъзна длан между бедрата й, наслаждавайки се на копринената им мекота. После ги разтвори, надигна се и почувствал горещото й влажно тяло, очакващо да го приеме, проникна в нея с дрезгав стон. Трябваше да я изпълни или щеше да полудее. Тя се притискаше към него, краката й се сплитаха с неговите, а ноктите й се забиваха диво в гърба му. Искаше го, имаше нужда от него. Тор ликуваше. Никоя жена не можеше да имитира тази нужда. Аби още по-малко бе способна на това. За нея всичко бе истинско. Тя бе прекалено възбудена и вълнуващо жарка, за да играе сложни игри в леглото. Искаше да я люби, докато я остави без дъх.
— Кажи ми — почти изръмжа той, целувайки гърдите й. — Кажи ми, че ме желаеш, кажи ми какво изпитваш! — Той се движеше в нея с едва обуздана ярост, отключвайки скритото съкровище на нейната женственост. Тласкаше отново и отново с едва овладяна сила, което предизвикваше тихите й викове.
— Тор, Тор, толкова те желая! Никога не съм желала така друг мъж. О, Тор!
Той почувства страстния спазъм, който я разтърси, и стегна тялото й около неговото, почти достигайки екстаза. С приглушен вик на удовлетворение и той потъна в безкрайното море от кадифена чувственост, усетил Аби да се отпуска щастливо в ръцете му.
Нямаше да я остави да заспи. Тя смътно усети как езикът му трепти върху влажните й гърди. Бавно изплува от омаята и отвори очи.
— Ти ме желаеше, колкото й аз теб, скъпа.
— Да… — Нямаше смисъл да го отрича.
— Изпитваш постоянна нужда от мен.
— Да.
— Чувствам го, когато те държа в ръцете си.
— Изглеждаш прекалено сигурен.
— Не се сърди. Не мога да променя истината. Тя е една и за двама ни. Когато я приемеш, наистина ще ми повярваш.
— Толкова ли е важно за теб?
— Жизненоважно, скъпа. Днес следобед почти полудях, докато те гледах как замисляш бягството си.
— Нямаше да избягам — отрече тя бързо.
— Не, щеше да се опиташ.
— Само помислих, че ще е най-добре да си отида. Не исках да те правя нещастен, Тор.
— Можеш да ме нараниш единствено ако не ми вярваш и не ме оставиш да ти помогна.
— Не исках да те засегна…
— Имай ми пълно доверие, това е всичко, което искам.
— Ами ти? Вярваш ли ми? Видях те как гледаше онази снимка. Знам какво си мислеше…
— Мислех си, че бих искал да хвана на всяка цена онзи проклет изнудвач. И ще ти призная, настроен съм малко агресивно. Но агресията ми не е насочена срещу теб, мила.
— Вярвам ти — прошепна тя дрезгаво.
— Аз не съм я убил, Аби.
— Знам това.
— И никога няма да те нараня.
— Знам и това. Усещах го през цялото време.
— Страхувах се от деня, в който щеше да научиш миналото ми. Страхувах се да не ме вземеш за някой като онзи мъж, който се е отнесъл лошо с теб преди време.
— Ти изобщо не приличаш на Флин Рандолф.
— А по какво се различавам?
— По милион неща — отговори тя и се усмихна. Мъже! Бяха по-суетни и от жените. Светлината от огъня играеше в тъмната коса на Тор. Това я накара да се усмихне още по-широко. — Например косата ти е с различен цвят. Неговата беше кестенява.
— Каква огромна разлика — подигра се той. — Не можеш ли да измислиш по-добър пример?
— Добре, нека да помисля. Телосложението ти не е същото. По-силен си, като скала. А той е като тенисист.
— Аби, предупреждавам те…
— Само се опитвам да те успокоя. Я да помисля какво друго ви отличава един от друг. Разбира се, той никога не би посещавал курс по икебана. Има си други хобита.
— Нещо по-мъжествено като автомобилни състезания?
— Не, той се занимаваше с… — Аби рязко млъкна, спомнила си за фотографското хоби на Флин. Той настояваше да му позира гола, а тя не се съгласи. Притежаваше добре оборудвана фотографска лаборатория. — … фотография.
— Кестенява коса ли каза?
— Да.
— Слаб?
— Да, но, Тор, той наистина не…
— Занимавал се е с фотография?!
— Е, добре, но това беше преди две години. Разбирам за какво намекваш. Защо би направил такова нещо? И то след две години!
— Той знае ли за Синтия? — Тор продължи с въпросите и леко се отдръпна. Стана и неспокойно закрачи пред камината.
— Знаеше — призна Аби и се намръщи замислено. — Тор, всичко между Флин и мен свърши още тогава. Беше щастлив да се отърве от мен. Все повтаряше, че не желае никога повече да ме вижда. Нарече ме… — Гласът й секна при спомена за надписа върху последната фотография. — Нарече ме мръсница.
— По дяволите! — Тор прекара пръсти през посребрената си тук-таме черна коса. — Аби, той не е в нашия списък. Защо, за Бога?
Аби се сви под яростния му поглед и посегна да се облече.
— Тор, изслушай ме. Не е възможно Флин да е изнудвачът. Цели две години не съм го виждала. Защо би ми създавал неприятности след толкова време?