— А аз те питам защо той не е в списъка, който те помолих да съставиш. Има кестенява коса, занимава се с фотография, знае всичките ти слаби места. Да не би да си мислиш, че просто си играя с този проклет списък? Разчитах, че ще бъде пълен. Иначе как бихме открили човека, отговарящ на описанието. Трябваше да включва не само сегашните ти приятели и познати.
Аби се загърна в дрехата си, сякаш искаше да се защити. Очите й го следяха тревожно. Това ли бе мъжът, който само до преди малко я бе любил страстно?
И макар да стоеше още гол пред огъня, не й бе необходимо кой знае какво въображение, за да си го представи в сив костюм, властен и свиреп. Той излъчваше сдържана мощ, независимо от вида си, времето и мястото.
Тя съжали, че не е изпълнила добре важното поръчение. Смутено се размърда на канапето и погледна джинсите си. Чудеше се дали да не скочи и да ги обуе незабавно.
— Няма нужда да ми крещиш, Тор.
— Не ти крещя, макар да заслужаваш нещо много повече. Благодарение на недобросъвестното ти отношение, сме пропуснали един от най-подозрителните. Мъж, който според думите ти, може да не е с всичкия си. Мъж, който точно отговаря на описанието. Колко други възможни изнудвачи си пропуснала в списъка?
— Не съм пропуснала никой друг, освен… освен… — Гласът й заглъхна. — … може би двама-трима, за които съм сигурна, че не биха могли да…
— Кой още? — изкрещя Тор.
— Списъкът може да няма край. Боже мой! Кестенявите мъже са на всяка крачка.
— Затова те помолих внимателно да помислиш.
— Виж какво, ако започна да вписвам имена методично, трябва да включа дори Уорд!
— Тайсън? Съпругът на Синтия? Той кестеняв ли е?
— Е, да, но…
— И се занимава с фотография?
— Ако съдя по многото снимки на бебето, които получавам на всеки няколко седмици, предполагам, че да. Тор, всеки млад баща снима детето си!
— Кой още? — Той не обръщаше внимание на гнева й.
— Не знам! Не се сещам за друг… Престани да се държиш като инквизитор!
— Извинявай. Ще трябва отново да съставиш списъка. Ако го беше направила както трябва още първия път, може би вече щяхме да разкрием изнудвача. Постъпих глупаво, като те оставих без надзор. Хем те познавам! Още от самото начало съм прекалено мек с теб.
Той я сграбчи и я задържа срещу лицето си.
— Можеш да ми се сърдиш колкото искаш, но съм поел грижата да те защитавам. И когато става дума за безопасността ти, ще изпълняваш точно нарежданията ми! Ясно ли ти е какво искам?
Аби премига безпомощно в желязната му хватка. Бе полугола и се почувства идиотски. Самият Тор не изглеждаше така, макар също да бе гол. Тя преглътна и каза тихо:
— Да.
— Прекрасно! — отвърна благо той и я пусна, но остана заплашително надвесен над нея. — Погледни ме, Аби! — Прехапала тревожно устна, тя се подчини. — Играхме достатъчно дълго тази игра. От утре започваме да действаме. Вече имаме достатъчно улики. Прекалено много, за да седим тук като глинени гълъби за мишена. На сутринта тръгваме за Сиатъл. Искам да говорим с Тайсън.
— С Уорд? Но Тор, аз не искам да го замесвам.
— Той вече е замесен. Трябваше още в началото да говоря с него! Вместо това се оставих да ме убедиш да следвам плана ти.
— Но Уорд не може да бъде изнудвачът! Това е безсмислено!
— Не съм казал, че е той. Обаче по един или друг начин Тайсън е част от тази история и е време да го информираме за заплахите.
— Не искам да постъпя така!
— В момента не е важно какво искаш ти, Аби. Нали трябва да те измъкна от тази опасна ситуация! Качвай се и си лягай. Вече е късно, утре тръгваме рано. Аз ще се погрижа за огъня.
Той се обърна, без да дочака нейния отговор и започна да гаси жарта. Чу как Аби се движи зад него, тихо събирайки дрехите си, после тръгва по стълбата. Ръката му ядосано стисна машата, докато чакаше да разбере в коя стая ще влезе. Призна мрачно, че бе малко груб с нея. Но нямаше избор. Какво очакваше, след като не бе се отнесла сериозно към съставянето на списъка? Разбира се, не го бе направила нарочно. Просто беше свикнала да върши нещата прибързано и импулсивно.
Тя изкачи стълбата. Тор чу шляпането на босите й крака по дървения под. Не му каза и дума, когато я отпрати в леглото. Просто се подчини.
Той се разкая за острата си реакция. Можеше да овладее гнева си. Не биваше да я кара да се страхува от него.
Подобни мисли се въртяха в главата му, докато окачваше машата и затваряше решетката на камината. Бе си заслужила мъмренето. Ако бе избягала в стаята си горе, просто щеше да последва нов скандал. Отсега нататък мястото й бе в неговото легло и бе крайно време да го разбере. В момента ги грозеше сериозна опасност, за да я щади.