Когато Тор се изправи и тръгна нагоре, всичко бе утихнало. Той се чудеше в коя ли спалня е влязла.
Изкачи стъпалата по две наведнъж и усети кръвта му да бие в слепоочията.
В коя спалня бе влязла наистина? Той отмина собствената си тъмна стая и спря пред затворената й врата. Искаше да бъде добър, но твърд. Не, щеше да й се извини и да й напомни колко е сериозно положението. По дяволите, направо ще влезе, ще я измъкне от леглото, ще я прехвърли през рамо и ще я отнесе в спалнята си.
Очакваше да намери вратата й заключена и силно натисна дръжката. Тя обаче поддаде веднага и той се вгледа в тъмнината — леглото й бе недокоснато. Изпита огромно облекчение. Обърна се и се втурна в своята стая. Нахълта вътре и след като очите му свикнаха с мрака, различи нежните й очертания под завивките.
— Ти ме излъга — прошепна тя.
— Не съм! — Протестът му беше тих, почти болезнен.
— Да, направи го. — Тя отметна единия край на завивката и го прие мълчаливо в леглото. — Каза, че никога няма да се нахвърляш гневно върху мен.
— Така ли го приемаш?
— Точно така. — Очите й блестяха и Тор въздъхна тежко, докато лягаше до нея.
— Как мога да знам кога ще предизвикаш звяра в мен?
— Мисля, че той постоянно е готов за скок.
Преди тя да успее да каже още нещо, устните му намериха нейните. Този път той си обеща да бъде безкрайно нежен, грижовен и внимателен, докато самата тя не го помоли да я люби. Искаше отново и отново да чува името си върху устните й.
На другата сутрин Аби с нежелание се подчини на решението на Тор да се срещнат с Уорд Тайсън. Не мина без възражения от нейна страна. По време на закуската и на пътуването от Портланд до Сиатъл, Тор стоически изтърпя всичките й аргументи и яростни молби да не го правят.
— Не виждам причина да намесваме засега Уорд! Той не може да ни помогне с нищо, а може да реши да разкаже на Синтия за проклетия уикенд, за да се оневини.
— Възможно е — съгласи се Тор.
— Но аз не искам Синтия да узнае.
— Такава е и логиката на изнудвана.
— Тор, имам предвид отношенията ни с нея, те ще бъдат омърсени след всичко това.
— Просто помни, че не ти си виновната. Тайсън е започнал.
— Провалянето на брака им ще бъде още по-разрушителен акт. Не виждам защо на този етап трябва да предприемаме нещо. Да изчакаме още малко.
— Времето работи за изнудвача. Дава му възможност да ти играе по нервите, да те изтощи и съсипе. Тайсън не е единственият мъж, с когото ще се срещнем. Веднага щом направи опит за парично изнудване, ще трябва да се обадим в полицията. Бих го направил още сега, но разполагаме само със снимките и заплахите.
— Ти изглеждаше толкова надежден мъж, когато те срещнах…
— А какъв съм сега?
— Арогантен и непоносим! Разпореждаш се с живота ми и това ме тревожи, защото не знам как да те спра.
— Обещавам ти, че когато всичко приключи, ще намериш отново предишния мъж.
— Защо не се откажеш от срещата с Уорд Тайсън? — прошепна тя и скръсти ръце на гърдите си.
— Нямам друг избор, освен да те слушам. В една кола сме…
— Дори и да ме слушаш, не ми обръщаш внимание.
— Налага се да говорим с Тайсън, това е, скъпа.
Аби не престана да се страхува по време на цялото пътуване. Няколко часа по-късно, Тор вече караше по междущатската магистрала към центъра на Сиатъл. Тя си помисли за миг да го заблуди и да го насочи към някоя от другите административни сгради. Но мрачния маниер, с който той шофираше, я убеди, че подобен ход няма да мине. С въздишка тя му посочи подземния гараж на сградата, в която се намираше централата на „Технологиите Линдън“.
Когато секретарката на Уорд ги покани в приемната, Аби остана изненадана от начина, по който я посрещна той.
— Къде беше, Аби? От цяла седмица се опитвам да се свържа с теб! — Тайсън изскочи отзад бюрото и се завтече да я посрещне. Бе в тъмен делови костюм и колосана бяла риза. — Седни. Трябва да поговорим. Случи се нещо важно. Кой е този мъж? — Той хвърли изпитателен поглед на непознатия.
— Неин близък съм — каза Тор студено. — Но ще съм ви благодарен, господине, ако за в бъдеще й говорите с по-сдържан тон. Името ми е Тор Латимър. — Той не протегна ръка, а учтиво настани Аби и чак тогава седна в коженото кресло до нея.
Аби присви очи, усетила стаената агресия в думите му. Напоследък все по-често си представяше Тор в предишната му роля на голям шеф. Уорд гледаше непознатия и уважението в очите му подсказа на Аби каква точно бе цената на Тор.
— Моите извинения, Аби. Къде си срещнала този рицар?
— В един курс по икебана. Уорд, случи се нещо много сериозно. Тор настоя да се срещнем с теб и да поговорим. Аз не исках да те замесваме, но…