— Аз не се съобразих с нейните възражения — прекъсна я Тор.
— Разбирам. — Уорд седна във въртящия се стол и ги погледна в очакване. — Добре, изглежда всички имаме новини. Предлагам ти да започнеш първа.
Аби се намръщи. Тя познаваше достатъчно добре Уорд, за да прочете тревогата в кафявите му очи.
— Не става дума за Синтия или бебето, нали? Те са добре?
— Да, добре са. Моят проблем е от бизнес естество. А какъв е твоят?
— Нейният също е от подобно естество. Изнудване. Засяга и вас. Затова сме тук.
— Изнудване?! — Уорд ги изгледа изумено. — Това шега ли е?
— За съжаление, не — въздъхна Аби. Погледна бързо Тор и разбра, че няма да я остави да заобиколи въпроса.
— Помниш ли… помниш ли онзи уикенд на крайбрежието, Уорд?
— О, само не това! — Уорд уморено разтри чело и затвори очи. — Какво става, Аби?
— Някой е направил снимки, когато ти и аз сме излизали от хотелската стая. — Аби почувства как се изчервява, докато се опитва да овладее неловката ситуация.
— Снимки?! — Уорд се втренчи в Тор. — Компрометиращи снимки?
— Могат и така да се нарекат. За Синтия. Съжалявам, Уорд. Не знаех какво да правя. Тор видя снимките и настоя да се срещнем с теб. Казва, че след като и ти си замесен…
— Доколко си посветен, Латимър?
— Знам всичко.
— Измъкнал си цялата история от Аби, така ли?
— Не беше лесно.
— Обзалагам се, че не е било. Тя е независима жена…
— Но склонна да се поддава на емоции. Искаше да я оставя да се оправя сама.
— И щеше да се справи — изръмжа Уорд. — Добре, какво стана? Заплахи? Тлъста сума?
— Пари още не са поискали. Предполагам, че ще се случи скоро — каза Тор. — Знам, че не би оставил Аби в такъв труден момент.
— И изнудвачът заплашва да разкаже на Синтия за нашия… таен уикенд, така ли? — Уорд погледна замислено Аби, която неловко се размърда. Тя искрено му съчувстваше.
— Страхувам се, че е така.
— Интересно… — продума Уорд. — Кой те познава толкова добре, Аби, за да знае колко ще ти струва това?
— И Тор ме попита същото — прошепна тя и осъзна, че и двамата мъже срещу нея страшно си приличаха.
— Стигнахте ли до нещо? — обърна се Уорд отново към Тор.
— Имаме няколко версии.
— Забележително!
— Да, сигурен съм, че искаш да узнаеш всичко — измърмори Тор.
— Разбира се.
— Уорд — намеси се Аби, — все още мисля, че можем да не занимаваме Синтия с това. Тор смята, че ще обезоръжим изнудвача, като й разкрием истината. Обаче аз вярвам, че ние тримата, можем да решим проблема. Веднага щом изнудвачът поиска откуп, ще имаме по-добра представа що за човек е и какво е намислил. Няма нужда Синтия да знае предварително.
— Аз мисля — заяви Тор решително, — че най-добре ще е Синтия да узнае всичко още сега. Това е единственият начин за Аби да се освободи от мъчителното напрежение.
— Не! — Аби го пронизваше с очи. — Съгласих се да говоря с Уорд, но не желая Синтия да узнае.
— Ще направиш каквото смятам за необходимо, Аби — процеди Тор тихо. — Имам много повече опит от теб с престъпници от този род.
— Но не можеш да решаваш вместо мен, Тор Латимър!
— Всъщност — намеси се хладнокръвно Уорд, — проблемът отчасти отпада. Нещата не са толкова черни. В деня, в който се върнах от онзи глупав уикенд, признах всичко на Синтия.
Девета глава
Аби пребледня.
— Какво си направил? — успя да промълви тихо тя.
— Обясних й всичко — каза Уорд спокойно. — Казах й какъв глупак бях и как се опитах да те въвлека. Мисля, че тя вече се бе досетила.
— Ти се шегуваш! Но… Синтия се държеше с мен както винаги. Никога не намекна, че е знаела как ти и аз…
— Но ние никога не сме отишли твърде далеч, Аби. Това е важното. Още повече, че ти никога не би се решила на любовна авантюра с мен. Може би подсъзнателно съм го усещал през цялото време. В този смисъл за мен ти беше „безопасна“. Не съм горд с поведението си, но с това светът не свършва, поне що се отнася до Синтия. Тя ми прости още тогава.
— Съпругата ти изглежда е много благородна жена — отбеляза Тор.
— Тя е невероятна личност и ме обича — каза просто Уорд. — Освен това и аз я обичам. Винаги съм я обичал и ще я обичам. Тогава бях малко откачил. Но съм сигурен, че няма да се повтори.
Аби осъзна значението на неговото заявление.
Само би мечтала да чуе същото от Тор Латимър. Вечните любовни думи.
— Добре-е-е — провлече Тор, — това наистина опростява нещата.
— Какво предлагате сега?
Уорд изглеждаше напълно готов да приеме другия мъж като равен. Аби се изненада. После осъзна, че съпругът на нейната братовчедка бе всичко друго, но не и безотговорен тип. Можеше да оцени човек, подобен нему, когато го срещне.