— Но нищо не се случи и ти го знаеш!
— Ала бе готова да станеш жертва на изнудване, за да не научи Синтия за случая, нали?
— Тор! Да не би да намекваш, че ми нямаш доверие?
— Не. Вярвам ти. — Лицето му омекна, когато забеляза съкрушения й поглед. — Но това не означава, че ще те оставя да тичаш наоколо и да успокояваш всеки мъж, който има проблеми. Ако искаш да успокоиш някого, успокой мен. Вярвам ти, скъпа, но няма да позволя импулсивността ти да те постави в още по-неприятна ситуация от настоящата. Ясно ли ти е?
— Станал си ужасен напоследък, Тор. — Аби присви очи. — Като си помисля, разбирам, че винаги си бил такъв. Защо ли се захванах с теб?
Той замълча, извади маргаритата от малката ваза върху масата и протегна цветето към нея.
Аби вдигна очи — той й предлагаше помирение. Без съмнение й напомняше за нощта, когато бе взела жълтата роза от ръката му и се бе намерила в леглото му.
— Мислиш ли, че винаги с един и същ жест можеш да получиш всичко?
— Искам единствено теб.
Аби прехапа устна и бързо протегна ръка към цветето. Грабна го и го остави в скута си. След това известно време избягваше погледа му, защото знаеше, че щеше да открие мъжко тържество в кехлибарените вирове. Можеше да си го спести.
Разговорът с изпратения от агенцията детектив не отговаряше на очакванията на Аби. Беше чела достатъчно детективски романи, за да има представа как изглеждат частните ченгета. Обаче този излизаше от шаблона. Беше облечен като бизнесмен, говореше като добре образован човек и си записваше необходимата информация на касетофон. Аби се почувства неловко от техниката. След внимателен разпит детективът измъкна от нея всичко, което тя знаеше. Докато нейните отговори бяха донякъде колебливи, Тор и Уорд отговориха на всички въпроси твърдо и ясно. Бизнесмени до мозъка на костите, помисли тя мрачно. Изобщо не изглеждаха притеснени от ситуацията.
— Не очакваше това, нали, Аби? — попита я Тор развеселен, когато детективът си бе отишъл.
— Очевидно човекът не е чел Реймънд Чандлър — отвърна тя.
— Или го е чел и е решил да подобри представата за частното ченге — предположи Уорд. — Каквато и да е причината, кадрите на агенцията са надеждни.
— Спомена, че търсят тайния купувач на акциите, нали? — поинтересува се Тор.
— Да, искам да знам кой купува и което е по-важно, как е узнал, че цената им скоро ще се вдигне.
— Сигурно има изтичане на вътрешна информация — отбеляза Тор замислено.
— Страхувам се, че е така.
— Шпионин?! В компанията? — ужаси се Аби.
— Просто някой се опитва да спечели малко пари допълнително, като продава информация — отвърна Уорд и сви рамене. — Случва се често в наши дни.
— Това е отвратително! Слава Богу, че не се сблъсквам с такива неща в бизнеса си с витамините.
— Има си предимства сам да си си работодател — засмя се Тор.
— Вие двамата изглежда нямате тайни — ухили се Уорд.
— Да, представи си — отговори Тор.
— Как върви бизнесът ти, Аби?
— Съдейки по количествата хапчета, които тя взема ежедневно, бизнесът й трябва да процъфтява — намеси се Тор.
— Хайде, смей се — обидено възкликна тя. — Не съм хващала настинка почти от година.
Уорд погледна заговорнически Тор.
— Може би си купува здраве за цял живот?
Аби се изчерви при думите „за цял живот“. Тя и Тор не бяха поемали никакви дълготрайни ангажименти, но не искаше да обяснява това на Уорд. Обаче Тор прие коментара спокойно и се усмихна:
— Такава жена, заредена с витамини, си струва — изрече той и й намигна.
— О, благодаря! — Аби се изправи недоволно. — Ако вие двамата свършихте да си играете на детективи, бих искала да купя някои неща.
— Ще се обадя на Синтия и ще я предупредя, че ще дойдете на вечеря — каза Уорд и посегна към телефона.
— Не! — обърна се бързо Аби с разтревожено лице. — Не, Уорд, по-добре да не се виждаме сега! Може би при следващото ми идване. Ще се чувствам много неловко, а тя е заета с бебето и…
— Аби — прекъсна я Тор спокойно и хвана жестикулиращата й ръка, — успокой се. Уорд вече ти каза, че тя знае всичко от самото начало.
— Но аз не знаех, че тя знае всичко — изплака умолително Аби.
— Синтия и ти сте като сестри. Ако тя отдаваше значение на този идиотски инцидент, щеше да го узнаеш досега — посочи Уорд хладнокръвно и набра домашния си номер.
Аби мрачно осъзна, че бе прав.
— Аби, ще спреш ли да се чувстваш виновна? — изръмжа тихо Тор. — Не си направила нищо лошо и Синтия го знае. — Той се изправи и кимна на Уорд. — Ще се видим на вечеря. В седем, нали?