— Чудесно. Лора ще е в леглото дотогава.
Тор изведе Аби от офиса, преди да е измислила още аргументи. Всъщност, призна Аби с ирония, и двамата бяха прави. Нямаше никаква причина да не вечерят със Синтия и Уорд.
— Наистина ли си толкова нервна, че ще се срещнеш с твоята братовчедка? — Тор я поведе към паркинга.
— Не мога да ти обясня, но… — Аби въздъхна и го остави да я настани в БМВ-то.
— Не можеш ли? — попита той, като запали колата и се насочи към изхода.
— Ще престанеш ли? — избухна тя. — Мисля, че причините ми да се тревожа от една среща със Синтия са ясни!
— Току-що каза, че не можеш да ги обясниш. Как тогава са ясни? — Тор спря, за да плати за паркинга и след малко се вля в движението.
— Нарочно ми поставяш уловки — обвини го ледено тя.
Тор поклати глава.
— Не, само се опитвам да разбера нещо.
— Тогава питай направо! Не бъди подъл.
— Добре, ще попитам. Не си ли нервна, защото се поставяш на нейно място? Не си ли представяш как би се чувствала ти, ако приготвяше вечеря за жената, която съпругът ти се е опитал да прелъсти преди два месеца?
— Логиката ти е желязна.
— Но е точна, нали?
— Нима?
— Може би се отъждествяваш със Синтия, защото изпитваш малко ревност.
— Към кого, за Бога?
— Към мен? — предположи той с надежда.
Внезапно нещо изщрака в съзнанието й.
— Но не е необходимо, нали?
— Не е. — Той сви рамене. — Вероятно сега и Синтия се отнася към Тайсън точно така.
— Но в техния случай имаше и други… проблеми.
— Може би те са използвали точно този, за да разрешат останалите.
— Може би. — Аби започна да се отпуска. — Уорд наистина изглеждаше верен съпруг днес следобед.
— Не знам защо се съмняваш в твоята братовчедка. Виж на мен ми вярваш много повече, отколкото други жени при подобни обстоятелства.
— И ти ми вярваш, нали?
— Ще трябва да привършваме с интересния разговор — отбеляза Тор, докато завиваше в алеята на един от големите хотели в центъра на Сиатъл.
— Защо спираме тук?
— Защото, въпреки че съм повече от готов да се срещна с роднините ти, след това те искам само за себе си. — Тор паркира колата и отвори вратата. — Ще отида да запазя стая. Връщам се след минута.
Аби нямаше какво да добави. И тя го искаше за себе си.
Да, те бяха в любовни отношения — вече бе приела факта. Тя обичаше този мъж. Единственото й съмнение бе какво изпитва Тор към нея. Желание да я закриля? Вероятно. Привличане? Сигурно. Ангажираност? Може би. Любов?
Нямаше да го узнае, докато той сам не й го кажеше или не я помолеше да се омъжи за него. Тор Латимър веднъж се бе опарил с брак. Сигурно нямаше да рискува отново толкова скоро. Напразни надежди. Та тя го бе срещнала едва преди две седмици. И не притежаваше кой знае какви качества, които би одобрила в един мъж. Като начало всичко бе наред, но по-нататък — бъдещето щеше да покаже. Бе въздържан, мил на моменти, любезен… Но безкрайно властен.
И онзи смущаващ негов усет към красивото.
Синтия ги посрещна на вратата на дома си в Мърсър Айланд и втренчено погледна Тор. В сините й очи пролича удивление.
— Това ли е мъжът, когото си срещнала в курса по икебана? — попита тя невярващо.
— Да — отвърна Аби с усмивка.
— Права си. Изглежда надежден и много чаровен.
Аби се изчерви като момиче.
— Синтия!
Ръката на Тор обгърна нежно раменете й и по устните му заигра дяволита усмивка.
— За какво изглеждам надежден?
— Няма значение — измърмори Аби, докато влизаше в просторния, изискано мебелиран хол.
— От две години се опитвам да намеря мъж като вас за Аби — рече Синтия. — Оказа се безнадеждна работа. Мислех за новия вицепрезидент на компанията, но той бледнее пред вас. Не е необходимо да й го представям.
— Изобщо не е необходимо — съгласи се Тор хладно.
Ръката му натежа на раменете й, въпреки че продължаваше да се усмихва широко.
— Господи, пак властен мъж — засмя се Синтия, докато ги водеше към бара, където Уорд приготвяше питиетата. — Не мислех, че Аби си пада по този тип мъже. Не и след като преживя неприятни неща с един такъв преди две години.
— Страхувам се, че не съм предоставил на Аби възможност за избор — призна Тор.
— Мога ли да видя Лора? — намеси се Аби в отчаян опит да промени темата на разговора.
— Насам — поведе я засмяна Синтия и остави Уорд и Тор да си поговорят.
Аби последва своята прекрасно вчесана русокоса братовчедка в детска стая, декорирана в бяло и жълто. Синтия вече бе възстановила предишната си чудесна фигура и имаше свеж вид, с който не можеше да се похвали по време на бременността. Когато се усмихна на Аби, в очите й просветна сестринска любов и доверие.