Те мълчаливо се наведоха над малкото момиченце в люлката. Лора кротко спеше свила юмручета над главата си. Един дълъг миг Аби гледаше бебето със страхопочитание. Представи си се в ролята на Синтия. За пръв път в живота си изпита женска завист. Дали Тор щеше да я направи щастлива?
Аби не смееше да се залъгва. Знаеше, че иска твърде много от него. Нямаше право на това, а и той не бе й предложил нищо повече от временна връзка. Дали можеше да се надява.
Тези мисли дълбоко я развълнуваха. Тя искаше любовта на Тор. Цялата му любов! Единствено за себе си. Може би и той изпитваше същите чувства, а тя го обвиняваше в деспотизъм. За мъжете бе въпрос на чест да притежават една жена телом и духом. Това нямаше нищо общо с маниакалната жестокост на един Флин Рандолф например…
— Изглеждаш така, сякаш си готова за откровения — прошепна Синтия с усмивка, докато отиваха към хола.
— Рядко изпитвам необходимост от откровения — измърмори в отговор Аби, — поне що се отнася до Тор Латимър.
— Влюбена си, нали? — каза Синтия с разбиране.
— Личи ли?
— Много ясно за някой, който те познава добре. Каза ли на Тор?
Аби поклати глава.
— Не, но мисля, че той го усеща. — Тя си спомни предишната вечер, когато й бе шепнал, че може да бъде укротена единствено с любов.
— Послушай съвета ми, Аби. Никога не разчитай, че един мъж е сигурен в любовта ти. Трябва да му кажеш. Те са доста недоверчиви в това отношение.
— Мъжете ли?
— Чаровни, но не дотам прозорливи и чувствителни.
Аби я погледна и избухна в смях. След миг Синтия се присъедини към нея и последните съмнения на Аби, че отдавна й е простила, се стопиха.
По-късно същата нощ Тор прегръщаше Аби и тя трептеше в ръцете му като разтопено злато.
Бледите светлини на града хвърляха магически сенки през хотелските прозорци върху широкото разбъркано легло и голото тяло на жената в ръцете му. Очите й бяха притворени и Тор я гледаше очарован. Беше прав, когато предположи, че тя ще прилича в леглото на цветните си композиции. Като диво изкушение. Предизвикателна и непредполагаема в началото, топла и подканяща в края.
— За какво мислиш? — попита Аби в извивката на ръката му.
— Че не се уморявам да те преоткривам.
— Все още мислиш за мен с имена на цветя, нали? — Тя се разсмя щастливо и се протегна изкусително.
— Като за букет цветя, очакващ докосването на майстор по икебана — подразни я той и се наведе, за да постави устни на шията й.
— Изглежда ставаш все по-добър в това — въздъхна тя.
— Стана ми навик — призна Тор и намери всички чувствителни местенца по шията й. — Мисля, че трябва да поговорим сериозно.
— За навика ти ли?
— Да. Аби, когато се върнем в Портланд, не можем просто да продължим да се виждаме и да се опознаваме до безкрай.
— Какво предлагаш, Тор?
Той затвори очи и почувства сладостния допир на пръстите й по тялото си. Сега или никога! Отлагал го бе достатъчно дълго.
— Искам да живееш с мен, Аби.
— Ще… помисля върху това, Тор.
— Няма какво толкова да мислиш! — процеди той, вбесен от колебанието й. — Преместваш се при мен и толкоз.
— Това не е нещо, което можеш да ми наложиш. Казах ти, ще помисля.
Тор я прониза с поглед, но не успя да разгадае изражението й.
— Когато се върнем в Портланд, ще останем заедно, докато въпросът с изнудването приключи.
— Така ли си решил?
— Да, Аби, та ние вече живеем заедно! Защо, по дяволите, се държиш така особено тази вечер? Знам, че искаш да бъда при теб.
— Да — промълви тя дрезгаво и плъзна ръце по раменете му. — Искам да бъдеш до мен. — Придърпа тъмнокосата му глава и поднесе устни. Не можеше да не й отговори.
Ще почакам до утре, каза си той и се потопи в целувката, плъзгайки длан по бедрата й. Тя просто нямаше избор, щеше да го разбере. Щеше да дойде и да живее с него.
Дълго след като Тор вече спеше, Аби лежеше будна, загледана през прозореца в блещукащите звезди. Защо помисли, че той ще й предложи брак? И защо изобщо искаше да се обвързва с него? Осъзнаваше ясно на какъв риск се подлага. Но дали той бе готов за това? Да, вярваше й, обичаше я, но му бе необходимо време.
Каква глупачка беше! Трябваше да погледне реално на нещата. И двамата съвсем скоро бяха поели по дългия път на една сериозна връзка. Предложението на Тор бе по-разумно. Не трябваше да се обвързват трайно. Още не.
Тази нощ той я бе изненадал с настойчивото си предложение. В това се състоеше проблемът. Споменът за вечерта, прекарана в уютния дом на нейната братовчедка, бе толкова ярък в паметта й. Дете, дом и преданост между двама души, които се обичат — все неща, за които бе мечтала.