Инстинктът й подсказваше, че Тор Латимър е единственият мъж, който би запълнил тези празноти в живота й. Тя копнееше за дом, взаимна обвързаност и бъдеще с него. Когато той й предложи да живеят заедно, й се прииска да бе казал нещо по-определено. Някакво доказателство, че е влюбен в нея и я обича така, както тя него.
Тор бе преобърнал целия й живот. Беше сериозен мъж и тя трябваше да помни, че след като я е помолил да живее с него, поемаше отговорността за нещо повече. Нямаше да й предложи, ако не го желаеше наистина. Защо тя се колебаеше тогава? Страхуваше се да се раздели с личната си свобода заради един малко неопределен ангажимент може би? Обичаше този мъж. И никакъв риск в случая не бе прекалено голям. С времето той можеше истински да я обикне. Аби се обърна към Тор и се опита да го събуди, но той само измърмори сънено.
— Какво, по дяв… — Бавно се обърна по гръб и я погледна с премрежени от съня очи. — Какво има, цветето ми? Искаш да те погаля ли? — Гласът му бе пълен с обич.
— Събудих те, за да ти кажа, че реших да живея при теб, когато се върнем в Портланд — прошепна тя и се взря в потъналото му в сянка лице.
Тор се събуди окончателно и се надигна на лакът. Тя усети прилив на нежност в тръпнещото му тяло.
В следващия момент той се отпусна върху нея и тя изохка под познатата тежест. Тялото му покри нейното със страстна агресивност и те отново потънаха в замайващите дълбини на страстта.
Десета глава
За изненада на Аби, на другия ден Тор беше изключително сговорчив. Съгласи се да започнат новия си живот в нейния апартамент. Тя обясни, че управлява бизнеса си оттам и ще й трябва време, за да го премести. Съгласи се да я заведе на обяд на кея, преди да напуснат Сиатъл, както и да покара БМВ-то му по обратния път към Портланд.
— Защо пожела да караш?
— Защото никога не съм управлявала чужда марка кола.
— О! — възкликна той и й отстъпи волана. — Забавно ли ти е? — попита я, след като изминаха няколко километра.
— Мислех си колко добър си днес.
— Задоволените мъже са склонни да бъдат великодушни.
— Наистина ли? А доволен ли си изобщо от нашето решение?
— Почти.
— Искаш да кажеш, че няма да си напълно доволен, докато не заживея в твоя дом, така ли? — рискува да полюбопитства тя.
— Не е толкова важно къде ще живеем. Не е проблем да прекараме няколко седмици и в твоя апартамент, докато прехвърлиш бизнеса си на новото място, въпреки че жилището ти ми харесва.
— Така ли?
— Да, защото там присъствието ти се усеща навсякъде.
— Знам — въздъхна тя, — импулсивна, изненадваща, разпиляна…
— И мека, топла, вълнуваща — довърши той. — Виж, може да ти се стори назидателно от моя страна, но трябва да ти напомня за ограниченията скоростта в този щат.
— О, превишила ли съм я?
— Да, погледни — посочи й таблото той.
— И те изплаших?
— Да, малко — измърмори Тор тихо. — Хайде спри. Аз ще продължа да шофирам.
— Значи край на твоята сговорчивост — въздъхна тя.
Пристигнаха в Портланд късно следобед. Мостовете в центъра на града бяха претоварени от трафика в пиковия час. Вместо да се помъчи да се измъкне, Тор спря на паркинга пред един цветарски магазин и изчезна вътре. Аби го проследи с усмивка. Какви ли цветя щеше да избере този път?
Когато се върна, носеше опакован в целофан букет и ниска, нефритенозелена ваза.
— Като познавам вкуса ти към подреждането на цветя, усъмних се, че ще имаш нещо наистина подходящо и купих тази ваза.
Спряха да напазаруват продукти. Докато купуваше гъби и морски краставици, Аби реши, че пазаруването с Тор е истинско удоволствие. Сякаш вече бяха семейство.
Докато натовариха продуктите в багажника на БМВ-то, трафикът понамаля и спокойно потеглиха към апартамента на Аби, който се намираше в центъра на града.
— Не знам как го правиш, но винаги успяваш да паркираш, дори на най-тясното място — възкликна тя одобрително.
— Ами, не е толкова трудно.
Отнесоха куфарите, продуктите и цветята в асансьора и след минута бяха пред вратата на Аби. На бравата висеше пачка квитанции за новите доставки на витамини.
— О, надявам се, всички пратки да са достигнали до местоназначението си. — Когато влязоха, намериха складирани нови кутии с витамини до вратата. Имаше също и няколко бележки от главния й агент, че заявените доставки са изпълнени.
— Тези пратки непрекъснато ли пристигат? Всеки божи ден?!
— Страхувам се, че да. Непрекъснато ме зареждат, за да съм в състояние да отговоря на търсенето.