— Мисля, че може да се измисли по-рационална схема на доставки — рече, намръщено Тор.
— Какво по-сигурно от това, да ми ги носят до прага?
— Аз имам излишна стая в жилището си, която може да ти послужи за склад — каза той и бутна с крак един кашон настрана, за да си проправи път към кухнята.
— Натрупали са се, защото отсъствах дълго — извинително рече Аби, преглеждайки документите. — Няма проблеми, ще сложа всичко в ред.
— Забравяш, че имаш други по-сериозни проблеми — напомни й Тор, докато разопаковаше продуктите.
— Но нали наехме частен детектив?
— Така е — съгласи се уклончиво Тор. — Дори си мисля, че изнудвачът може и сам да се оттегли, ако разбере, че сме на път да неутрализираме заплахите му.
— Но аз искам да разбера кой е той и защо го прави! Просто не мога да повярвам, че е Флин. — Аби поклати глава и тръгна към спалнята, за да се преоблече.
Тор не отговори и тя разбра, че има по-различна теория от нейната. Когато Аби съблече блузата, с която бе пътувала от Сиатъл и избра чифт джинси и риза, чу шуртене в кухнята. Дали Тор не бе се заел с приготвяне на вечерята? Бе споменал, че ще отскочи до дома си, за да си вземе чисти дрехи. Тя нахлузи чехли и се запъти към кухнята.
Тор подреждаше цветята в нефритенозелената ваза. Спомни си за първия път, когато го видя в курса по икебана.
— Не можа да се въздържиш да не ги подредиш, нали? — подразни го тя.
— Не исках цветята да увехнат, докато отскоча до жилището си. А не исках ти да ги подредиш, защото…
— Нямаш ми доверие?!
— О, вярвам ти, но се съмнявам, че щеше да се съобразиш с формата на вазата. Цветята щяха да стърчат насам-натам, пък и нямаше да ти стигнат, нали? Винаги не ти стигаха в курса. Освен това, исках да те изненадам и да ти ги подаря.
— Знаеш ли какво си мисля? Опитваш се да ми намекнеш, че в моя дом цари хаос. — Тя погледна купищата кутии и въздъхна. — Имаш право. Ще се опитам да подредя тук, докато те няма.
— Но аз мислех да те взема със себе си. — Тор постави внимателно една жълта гладиола така, че тя идеално балансира късата орхидея в букета.
— Предпочитам да остана тук, да приготвя вечерята и да подредя. Не се тревожи, няма да пипам цветята във вазата.
— Да, добре, ще се бавя около час. — Той се усмихна. — Свикнах да не те изпускам от поглед.
— Ако се тревожиш заради изнудвана, мисля, че не е много вероятно да се появи.
— Може би си права. — Тор сложи още една малка орхидея с педантична прецизност. После избра дълъг зелен лист и го добави като фон на гладиолата и орхидеите. Използва всичко на всичко само три цвята и един лист. Отстъпи назад и гордо погледна творението си.
— Останаха ти още цветя — намръщено отбеляза Аби.
— Номерът е да знаеш кога да спреш.
— Но какво ще кажеш за дясната страна? Можеш да пъхнеш там още две гладиоли и онази маргарита. Изглежда ми малко празно.
— Така е добре. Мисля, че госпожа Ямамото ще одобри.
— Все пак, в онзи ъгъл може да се добави още малко жълто…
— И тогава ще поискаш да добавиш още един, два, или три листа. Ето, подреди останалите цветя, както искаш, докато ме няма.
— Много добре. — Тя ги пое нетърпеливо.
— Но не в тази ваза — добави той строго. — Намери друга.
— Не, мисля, че наистина мога да довърша твоя аранжимент. Има нужда само от няколко финални акцента…
Тор докосна устните й с върховете на пръстите си и я накара да замълчи.
— Аби, скъпа, искам от теб само две неща през следващия час. Едното е да не отваряш вратата на никой, а второто — да не пипаш моя аранжимент. Разбра ли?
— Ти никога не ме оставяш да се позабавлявам — отвърна тъжно тя.
Тор взе сакото си и тръгна към вратата. С малко въображение можеше да приеме, че изглежда почти като влюбен мъж. Как всъщност изглежда един влюбен мъж?
Вратата се захлопна след него.
Аби постоя замислена и осъзна, че мачка цветята. Обърна поглед към нефритенозелената ваза със стилно подреден букет. Напомни си, че я помоли да не пипа нищо и преодоля изкушението да го допълни. Отнесе вазата във всекидневната и я постави върху масичката за кафе. Аранжиментът наистина беше елегантен и силен като композиция. Разбира се, още малко жълто и зелено от дясната страна нямаше да навредят. О, не биваше да започва с противопоставяне новия си живот. Отнесе с достойнство останалите цветя в кухнята и ги сложи в обикновена стъклена ваза. После се зае да подрежда кутиите с витамини.
Спомни си, че напоследък все забравяше да взема дневната си доза. Мисълта я накара да се усмихне. Присъствието на Тор Латимър в живота й й даваше достатъчно сила и жизненост. Вече не се нуждаеше от толкова много хапчета.