Выбрать главу

Тъкмо се опитваше да качи три кутии с мултивитамини върху висока купчина таблетки с минерали, когато чу звънеца на входната врата. Кутиите паднаха на пода и тя с досада изтича да отвори.

— Кой е? — Аби избърса с ръкав изпотеното си чело.

— От службата за доставки — дойде лаконичният отговор.

— О, Господи! Още кутии. Само това ми липсваше. — Объркана, тя отвори вратата.

— Вие наистина работите до късно. Не можахте ли да оставите доставката за утре? Аз даже нямам достатъчно място къде да ги съхранявам… О, Господи! — отрони се възклицание от устните, когато осъзна кой стои на прага.

— Здравей, Аби. Отдавна не сме се виждали.

Флин Рандолф се вмъкна в апартамента, преди тя да се опита да захлопне вратата. Дръпна ръката й от дръжката с грубост, която тя помнеше прекалено добре и се усмихна злобно. Някога смяташе, че е неотразим, когато се усмихва. Едва по-късно бе разбрала каква заплаха се крие зад ухиленото му лице.

— Недей да пищиш, скъпа. Търпението ми се изчерпа. Помниш какъв нрав имам, нали? Доста се оплакваше към края… — Спусна се светкавично и я сграбчи за гърлото, както при последната им среща.

— Какво правиш тук, Флин? — едва изрече Аби, като се опитваше да се измъкне от хватката му и да отстъпи назад.

— Дойде време да подновим старото си познанство, сладка мръснице! Хайде, Аби, не си толкова тъпа. Досещаш се защо съм тук.

— Ти изпращаше снимките, нали?

— Разбира се. — Той се усмихна и в тъмните му очи просветна неестествена възбуда. — Мислеше, че можеш да се скриеш с последния си любовник, нали? Но него сега го няма. Видях го да си тръгва. Докара те до вкъщи и те изостави. Сигурно му се е доповръщало, когато е разбрал какво представляваш. Имаш късмет, че не постъпи с теб като с жена си. Веднага си спомних неговата история. Сдобих се с изрезките от обществената библиотека. Обзалагам се, че това те изплаши до смърт, нали? Не е лесно да разбереш, че си потърсила убежище при един убиец…

— Той не е убиец и ще се върне скоро, Флин!

— Лъжеш! Той те е изоставил. Наблюдавах апартамента ти през последните два дни. Знаех, че е само въпрос на време. Къде щеше да избягаш след това?

Флин очевидно не знаеше за пътуването им до Сиатъл и че планът му за изнудване е неутрализиран.

— Заплахите ти не струват нищо, Флин! Моята братовчедка знае всичко за онзи уикенд.

Лицето му отново се изкриви в усмивка.

— Аби, Аби, защо ме заблуждаваш? Последното нещо, което би си пожелала, е Синтия да разбере що за мръсница си. И двамата го знаем. Но тази вечер ще си поговорим малко за бизнес…

Пръстите му галеха тила й, докато я избутваше към канапето. Аби не смееше да се изплъзне, за да не го предизвика. Флин беше непредвидим в реакциите си. А и не можеше да бъде сигурна дали не е станал още по-агресивен в последно време.

Не трябваше да отваря вратата. Тор я предупреди.

— Не ми каза какво искаш, Флин — рече тя с привидно спокойствие и приседна на канапето.

— Със сигурност не искам теб, малка развратнице — просъска той. — Наистина си ненаситна. На каква девица ми се правеше само! Все повтаряше, че не си готова да се ангажираш, отказваше да спим заедно, а през цялото време си го правила с други мъже.

— Не е вярно, Флин! Много добре знаеш, че и двамата не търсехме сериозна връзка.

— Но ние бяхме сгодени! — изскърца той със зъби.

— Не, не бяхме сгодени! Никога не си имал права над мен като годеник, Флин. — Аби моментално осъзна грешката си. Той не търпеше някой да му противоречи открито.

Тъмният му поглед просветна гневно и иначе красивото му лице се сгърчи в сатанинска гримаса.

— Смяташ, че не знаех какво замисляше, докато бяхме сгодени? И не знаех за всички онези типове, с които се срещаше зад гърба ми? Ах, ти, малка мръснице! Защо не го признаеш?

— Какво искаш от мен, Флин? — повтори тя, запазвайки самообладание.

Той изглежда се овладя и изрече глухо:

— Нищо толкова трудно, че да не можеш да го разбереш. — Ненадейно се наведе и пръстите му отново се впиха в гърлото й. — Искам акциите, Аби! Акциите от компютърната фирма на скъпата ти братовчедка. Виждаш ли, добре съм обмислил нещата. Това е идеалното отмъщение. Поне ще стана богат!

— Значи ти си този, който се опитва да изкупи фамилните акции? — промълви тя изумена. — Но как разбра, че компанията е… — Замълча, защото не искаше да издава повече информация.

— Че Тайсън се кани да привлече още акционери ли? Че накрая е изправил компанията на крака и акциите се вдигат, защото ще направи пробив с новите си програмни продукти? Знам всичко, Аби. Включително и че ще притежавам контролния пакет, ако се сдобия с твоите акции. Ще ми ги продадеш за условната цена от десет долара — приключи злобно той.