Очите му я гледаха иззад предното стъкло. От сините им дълбини сякаш се излъчваше нежна светлина.
— Толкова красива на колела — каза той.
Тя го погледна с широко отворени очи.
— Какво казахте?
— А нищо, нищо. Сетих се за един разказ, който четох.
— О! — възкликна тя изненадано. Обикновено механиците не си падаха много по четенето, както и всички останали. изкуши се да му каже, че и тя обича да чете, но помисли и се въздържа. Само попита:
— Колко ви дължа?
— Търговецът ще ви изпрати сметката. Аз само работя за него.
— Цяла нощ?
— До дванадесет. Току-що бях дошъл, когато ме видяхте днес следобед.
— Аз… много се радвам, че ми поправихте роклята. Не зная какво щях да правя, ако… — тя не довърши изречението си.
Нежната светлина в очите му изгасна. Те станаха мрачни.
— Кой беше? Хари Форуилз ли?
Тя едва се пребори с унижението и си наложи да отвърне на погледа му.
— Да. Познавате ли го?
— Малко — каза Хауърд и тя остана с впечатлението, че и малко е достатъчно. Осветено от фалшивия блясък на рекламата на Големия Джим, лицето му изведнъж й се стори състарено, в ъглите на очите му се появиха малки бръчици, които не бе забелязала досега.
— Как се казвате? — рязко попита той.
Тя му каза
— Арабела — повтори той, — Арабела Грил. — А после прибави: — Аз се казвам Хауърд Хайуейз.
Те си кимнаха. Арабела погледна часовника си и каза:
— Вече трябва да си вървя. Много благодаря, Хауърд.
— Пак заповядай — каза Хауърд. — Лека нощ.
— Лака нощ.
В априлския мрак тя се отправи по пустите улици към къщи След нея на пръсти вървеше пролетта и шепнеше в ухото й:
— Е — каза баща й следващата сутрин, докато ядеше яйцата си, — как беше двусерийният филм?
— Какъв двусериен филм? — попита Арабела, мажейки препечения си хляб с масло.
— Ха! — възкликна баща й. — Значи не беше на двусериен филм?
— Сигурно нещо подобно — каза майка й. — Първата част с филм, втората — без.
Арабела потръпна от отвращение. Съзнанието на майка й работеше безочливо като телевизионните търговски реклами и до известна степен подхождаше на големите пищни коли, с които тя се обличаше. Сега беше с червена кола с издута решетка, с насочени назад стабилизатори и черни тежки чистачки. Отново я побиха тръпки.
— П-прекарах много приятно — каза тя — и нищо не сбърках.
— Е това се казва новина! — каза баща й.
— Нашата целомъдрена дъщеря на 27, почти на 28 години! Сигурно сега, в знак на разкаяние, че си се прибрала толкова късно, вечери наред ще си стоиш в къщи и ще четеш книги,
— Казах ти, че вече не чета — каза Арабела.
— И да четеш — все едно.
— Обзалагам се, че си му казала, че не искаш да го видиш само защото се е опитал да те целуне — каза майка й, — както направи и с всички останали.
— Не съм! — Арабела вече трепереше. — Ако искате да знаете, тази вечер ще изляза с него!
— Айде бе! — каза баща й.
— Браво! Браво! Браво! — възкликна майка й. — Може би сега ще отдадеш дължимото на Големия Джим, ще се ожениш, ще увеличиш своя дял в консумацията и ще споделиш икономическото бреме с останалите от твоето поколение.
— Може би.
Даде заден и се отдалечи от масата. Никога досега не беше лъгала и се ядосваше на себе си. Но чак по пътя за работа осъзна, че след като веднъж е излъгала, трябваше или да си признае, или да продължи лъжата. А тъй като в случая беше немислимо да си признае, че е излъгала, трябваше да живее така, както каза… или поне да поддържа такова впечатление. Тази вечер трябваше да отиде някъде и да остане там най-малко до полунощ, иначе родителите й щяха да заподозрат изстината.
Единственото място, което можа да измисли, беше да отиде на кино.
Избра друго кино, не това, на което я беше завел Хари Форуилз. Когато стигна, слънцето вече беше залязло и главният филм тъкмо започваше. Беше пълнометражен анимационен филм-приказка, в който се разказваше за приключенията на едно мило момиче на име Карбонела, която живееше с мащехата си и двете си грозни доведени сестри. Тя прекарваше почти цялото си време в единия ъгъл на гаража, където миеше и лъскаше колите им. Те имаха какви ли не хубави рокли-коли „Уошингтън“, „Лансинг“, „Флинт“, а тя, малката Карбонела, имаше само раздрънкани вехтории. Най-после един ден синът на търговеца от „Големия Джим“ обяви, че дава бал в разкошния гараж на баща си. Двете доведени сестри и мащехата веднага извадиха най-хубавите си рокли и ги дадоха на Карбонела да ги измие и излъска. А тя миеше, лъскаше и плачеше, защото нямаше никаква прилична рокля на свое име и не можеше да отиде на празненството. Най-после дойде вечерта на голямото събитие, двете й сестри и мащехата се докараха в най-хубавите си рокли и весело се отправиха към гаража на търговеца. Останала самичка, Карбонела се сви на колене в ъгъла и заплака. После, когато вече изглеждаше, че Големият Джим я е изоставил, се появи… кой мислите — прекрасната автомобилна фея в бляскав „Лансинг дьо мил“. В миг тя замахна с вълшебната си пръчица и Карбонела застана пред нея, сияйна като зората, облечена в нежнорозова „Грандрапидз“, столкова лъскави капаци на колелетата, че ти се насълзяваха очите. Така че в края на краищата Карбонела отиде на бала и кормува всички танци със сина на търговеца, докато грозните й сестри и мащехата й се пукаха от яд, застанали до стената. Тя беше толкова щастлива, че забрави, че магията на феята беше в сила до полунощ, и ако часовникът на рекламата на Големия Джим не беше започнал да бие в този вълшебен час, тя щеше да се превърне в миячка на коли насред балната зала. Тя профуча през вратата и надолу по рампата, но бързайки да се скрие, преди да се е развалила магията, загуби едното си колело. Синът на търговеца го намери и на следващия ден обиколи всички гаражи в района, като молеше всички жени, присъствали на бала да го пробват. Но то беше толкова малко и елегантно, че не влизаше в техните оси, колкото и грес да си слагаха. След като го пробва на осите на двете грозни сестри, синът на търговеца щеше да си тръгне, когато случайно забеляза Карбонела, която седеше в ъгъла и миеше и лъскаше една кола-рокля. Той не отстъпи докато не накара Карбонела да излезе от ъгъла и да изпробва колелото. И представете си: пред ужасените погледи на доведените сестри и мащехата колелото леко се плъзна на мястото си без никакъв грес! Карбонела замина със сина на търговеца и те караха щастливо до края на живота си.