Арабела погледна часовника си — 10.30. Беше твърде рано да се връща в къщи — това значеше да се изложи на още един безсрамен разпит. Мрачно остана на мястото си, за да изгледа филма още Карбонела. Съжаляваше, че не провери какъв е филмът, преди да влезе. Рекламираха Карбонела като развлечение за възрастни, но в редовете имаше повече деца и тя се чувстваше неловко, паркирала голямата си кола-рокля сред много детски коли-дрехи.
Издържа до 11 часа и си излезе. Смяташе да се мотае до полунощ и сигурно тяка и щеше да направи, ако не беше решила да кара през града и следствие на това не се беше озовала на улицата, на която беше оказионният магазин за коли-дрехи. Оградата му предизвика у нея приятни асоциации и тя инстинктивно намали скоростта. Когато приближи входа, вече направо пълзеше, така че съвсем естествено беше да спре, като видя облечената в пикап фигура, паркирана пред оградата.
— Здравей — каза тя. — Какво правиш?
Той дойде до бордюра. Когато видя усмивката му, тя се зарадва, че е спряла.
— Пия чаша април — каза той.
— И вкусно ли е?
— Великолепно. Винаги съм имал слабост към април. Май е близо, но все още е хладно. А юни, юли и август само изострят жаждата ми за златното вино на есента.
— Винаги ли говориш с метафори?
— само на някои специални хора — каза той, замълча за момент, после каза: — Защо не паркираш тук с мен до дванадесет часа? После ще отидем някъде на кренвирши и бира.
— Добре.
Паркингът беше пълен със стари коли-рокли и коли-костюми, но старата й рокля я намаше. Тя се зарадва, че я няма, защото щеше да й подейства подтискащо, а искаше нищо да не помрачава вълнението, което се зараждаше в гърдите й. Так и стана. Нощта бепе твърде топла за април, дори от време на време, в кратките интервали, когато рекламата на „Големия Джим“ не светеше, можеха да зърнат няколко звезди. Хауърд й разказа за себе си — как ходи на училище през деня и работи нощем, но когато го попита какво училище посещавал, той каза, че достатъчно е говорил за себе си и вече е неин ред. Тя му разказа за работата си, за филмите и телевизионните програми, които е гледала, в края на краищата стигна до книгите, които е чела.
Тогава разговорът се оживи, времето незабелязано отлетя и ето че дойде дежурният от 12 до 8, а тя и Хауърд се отправиха към „Гревъл Грил“.
След това те тръгнаха по „Макадъм плейс“ и когато спряха пред нейния гараж, той каза:
— Може би ще можеш да се отбиеш утре вечер да изпием заедно още една чаша април — после добави: — после добави: — Искам да кажа, ако нямаш други планове.
— Не — каза тя. — Нямам други планове.
— Тогава ще те чакам — каза той и замина.
Тя гледаше как задните му светлини избледняват в далечината, докато съвсем изчезнаха. Отнякъде се чу песен и тя се вгледа в тъмните сенки на улицата, за да открие откъде идва песента. Но на улицата нямаше никой освен нея и тя най-после разбра, че песента идва от сърцето й.