Струваше й се, че следващият ден никога няма да свърши, а когато той най-после свърши, от небето вместо вдъхновение се изливаше дъжд. Чудеше се какъв ли вкус ще има питието април в дъжда и скоро — след още една доза кино — откри, че дъждът не пречеше, ако останалите съставки са налице. И тъй като останалите съставки бяха налице, тя прекара една крилата нощ в оказионния магазин — разговаряха с Хауърд, гледаха звездите между намиганията на рекламата на „Големия Джим“, после отидоха в „Гревъл Грил“ на кренвирши и бира и най на края си казаха лека нощ пред гаража й.
Останалите съставки бяха налице и следващия ден, и по-следващия, и по-следващия. В неделя тя приготви обяд и те отидоха на пикник сред хълмовете. Хауърд избра най-високия. Изкачиха се по един ктиволичещ път и паркираха под един брулен от вятъра бряст. Ядоха картофената салата и сандвичите, които тя беше приготвила, пиха кафе, като си подаваха термоса. След това пушиха е следобедния вятър и лениво разговаряха.
От върха на хълма имаше чудесна гледка — едно езеро, в което се вливаше малко поточе. На отсрещния бряг на езерото оградата на нудисткия резерват отразяваше полегатите слънчеви лъчи, а зад оградата се виждаха фигурите на нудистите, движещи се по улиците на едно от селищата на резервата. Поради разстоянието те бяха само едва различими точици и отначало Арабела почти не ги забелязваше. Но постепенно те проникнаха в съзнанието й и изместиха всичко друго.
— Сигурно е ужасно! — каза тя.
— Кое е ужасно? — поиска да узнае Хауърд.
— Да живеят голи в гората. Като… като диваци!
Хауърд я погледна — очите му бяха сини и дълбоки като езерото.
— Едва ли можем да ги наречем диваци — каза той. — И те имат машини като нас. Поддържат училища и библиотеки. Имат си занаяти и професии. Наистина могат да ги практикуват само в границите на резервата, но това едва ли е по-голямо ограничение, отколкото да работиш в някакво малко градче. Така че, в края на краищата, бих казал, че са цивилизовани.
— Но те са голи!
— Толкова ужасно ли е да си гол?
Беше отворил предното си стъкло и се беше навел съвсем близо до нея. Посегна и отвори и нейното предно стъкло и тя почувства хладния вятър в лицето си. Видя целувката в очите му, но не се отдръпна и след миг я почувства на устните си. Не съжаляваше, че не се отдръпна, защото тази целувка нямаше нищо общо с мистър Ъпсуепт или Хари Форуилз, нито със забележките на баща й и намеците на майка й. След малко тя чу, че се отваря врата на кола, после още една и после почувства, че я изваждат навън, на слънцето и априлския вятър. Усети чистия хладен вятър и чистото топло слънце и с цялото си тяло, но не изпита никакъв срам. това беше дълъг и сладък миг и не й се искаше той да свърши.
— Какво беше това? — каза Хауърд, като вдигна глава.
И тя беше чула шума — свистене на колела. Погледът й проследи неговия надолу по хълма и тя зърна лъскавата задница на бяла кола със сгъваем гюрук тъкмо преди да изчезне зад един завой на пътя.
— дали са ни видели? — попита тя.
Хауърд доста се поколеба, преди да отговори.
— Не вярвам. Навярно са излезли на неделна разходка. Ако бяха изкачили хълма щяхме да чуем мотора.
— Но не и ако са включили заглушителя — каза Арабела и се вмъкна обратно в своята кола-рокля. — Нека да си вървим.
— Добре. — Той също понечи да влезе в своя пикап, но спря и попита:
— Ще дойдеш ли тук с мен следващата неделя?
Очите му бяха чисти и молещи.
— Да, ще дойда с теб — чу тя собствения си глас.
Този път беше още по-хубаво от миналия — беше по-топло, а небето — по-ярко синьо. Хауърд отново я измъкна от роклята й, притисна я към себе си и я целуна, а тя не почувства никакъв срам.
— Ела — каза той, — искам да ти покажа нещо — и тръгна надолу по хълма към езерото с дърветата.
— Но ти вървиш! — запротестира тя.
— Какво значение има, нали никой няма да ни види. Хайде!
Тя застана нерешително на вятъра. Но когато погледна надолу към искрящия поток, се реши.
— Добре — съгласи се тя.
Отначало неравната земя я затрудняваше, но бързо свикна и след малко почти подскачаше до Хауърд. В подножието на хълма стигаха до малка горичка от диви ябълкови дървета. Потокът течеше през нея и ромолеше из покритите с мъх камъни. хауърд легна по корем на брега и наведе устни над водата. Същото направи и тя. Водата беше ледена като през зимата и прониза цялото й тяло, а кожата й настръхна.
Лежаха един до друг. небето над тях бе украсено с клонки и напъпили листа. Третата им целувка беше още по-сладка от предишните.