Кинкейд не можа да разбере веднага.
— Сигурна ли си, че не си ме отровила? — попита той. — Чувствам се много странно.
— Това е просто хибернационният серум. Инжектирах ти го заедно с децата. Сега ти ще заспиш, сладък мой. Тук, в тази красива суха пещера. А нашите деца ще израснат в безопасност между ребрата ти. След една година аз ще се върна, ще ги извадя от теб, ще ги сложа в пашкулите им и ще ги отнеса на Андар. Това ще бъде следващият етап от развитието им.
— Ами аз? — попита Кинкейд, борейки се с желанието да заспи, което го обхващаше все по-силно.
— Ти ще бъдеш добре — каза Алия. — Хибернацията е напълно безопасна, а аз ще дойда достатъчно дълго преди да настъпи времето за раждане. После на теб ще ти бъде нужно известно време за почивка. Може би седмица. Аз ще бъда тук и ще се грижа за теб. А после ще можем отново да се любим.
— А после?
— След това пак ще има хибернация, сладък мой. До следващата година.
Кинкейд искаше да й каже, че той няма намерение да прекарва живота си точно по този начин — час любов, година сън, после раждане и всичко отначало. Искаше да й каже, че като се вземе всичко това предвид, той би предпочел тя да му отхапе главата. Но не можеше да говори и едва стоеше буден. А Алия вече се приготвяше да тръгва.
— Ти наистина си сладка — успя да й каже той. — Но бих предпочел да си беше стояла на Андар и да се бе омъжила за някой от вашите красавци.
— Бих го направила, скъпи — отвърна тя. — Но там, у дома, нещо се случи. Мъжете изглежда бяха шпионирали свещените ни тайни. Внезапно се оказа, че не можем да ги открием изобщо. Точно това ние наричаме Великото Изчезване. Те се махнаха. Всички. Изобщо изчезнаха от планетата.
— Е, рано или късно ще ги намерите — промърмори Кинкейд.
— Много лошо постъпиха — продължи Алия. — Знам, че раждането на деца изисква много от мъжете, но иначе не може. Расата трябва да се развива. И затова на нас, андарските жени, се падна задачата да я продължим, независимо от разстоянията, които ще трябва да изминем заради това. Освен това аз ти дадох възможност да откажеш, но ти не пожела. Довиждане, скъпи мой. До догодина.