Тя го изгледа и забеляза особените пламъчета в очите му. Обзе я паника, че по някакъв начин Марк е разбрал за нейните чувства към него.
— Аз… — заекна смутено.
— Струва ми се, че моментът е подходящ да си изясним отношенията — прекъсна я той.
Стигнаха до входа и направиха обратен завой.
— Вчера, след като си тръгнахте, осъзнах, че не се държах много мило с вас. Трябваше да ви посрещна така, както подобава на човек с вашата професионална квалификация. Позволете ми да ви уверя, че компанията „Сигма“… че аз съм щастлив да имаме в редиците си специалист с вашия…
Ейми го стрелна с очи.
— На всяка друга длъжност, но не и като ваш главен асистент, нали?
— Аз просто никога не съм изпитвал нужда…
— Или може би желание? Нали в момента се изясняваме!
Ейми бе работила упорито върху „трудовата си биография“ и седмици наред бе проучвала компанията, за да направи впечатление на интервюиращия. Но не бе предвидила, че събеседването би могло да бъде водено лично от Марк Стърлинг. Нито пък си бе представяла, че ще се справи толкова блестящо, та той да извърши нещо необичайно, като я наеме, и то на специално създадена за нея длъжност.
— Права сте. Дори само мисълта да работя редом с някого ме настройва клаустрофобично. Казвам го, за да знаете пред какво се изправяте, и ако от това не излезе нищо, вината няма да е у вас.
Ейми бе поразена. Марк не само бе проявил внимание към схванатите й мускули, но и почти се бе извинил за държанието си предишния ден — две неща, които съвсем не бе очаквала от него.
— Искам също така да знаете, че ако ние двамата не успеем да се сработим, но все още имате желание да останете в компанията, ще бъдете преназначена, веднага щом се освободи друго място.
Този път бе ред на Ейми да се усмихне.
— И доколкото зависи от вас, сработването ни няма да стане много бързо, нали?
— Сигурно искате да ви отговоря честно?
Тя кимна и очите й заблестяха при представата за истинското предизвикателство, стоящо пред нея.
— Колкото по-скоро се появи нещо друго, толкова по-добре.
В този момент паметта на Ейми услужливо й напомни кой е Марк Стърлинг и за какво бе дошла при него. Трезва решимост угаси палавото пламъче в зениците й.
Марк пусна ръката й и се взря в лицето й.
— Надявам се, разбирате, че в това не влагам нищо лично.
— О, да. Разбирам.
— Е, сега вече се изяснихме и ако сте готова, можем да започваме работа. Впрочем, край на официалностите. Преминаваме на „ти“. Окей?
— Окей.
Ейми понечи да тръгне към колата си, за да я заключи, но Марк я спря.
— Аз ще се погрижа за колите. Ти влизай вътре!
— Но няма нужда. Аз мога…
От изражението му разбра, че никога не бива да оспорва заповедите му.
— Ще ви… ще те почакам тук — компромисно отстъпи тя.
Марк измина разстоянието до автомобилите с лека пружинираща походка. Паркира ги и се върна, носейки под мишница чантата й.
— Готова ли си?
— Да, сър — отвърна Ейми и за пръв път се усъмни в правотата на начинанието си.
Сутринта на своя първи работен ден Ейми прекара със Сюзън Даниълс, която я запозна с правилника за вътрешния ред, докато Марк даваше интервю на някакъв журналист. След това тя го зърна само за миг, защото му предстоеше среща с членовете на училищните настоятелства в Боулдър и Денвър във връзка с една специална програма, която трябваше да стартира през есента.
На обяд реши да прескочи до близкото заведение за бърза закуска. Миризмата на хамбургери и пържени картофки я замая, но Ейми решително се насочи към салатите, за да компенсира поне отчасти голямата купа със сладолед, която си бе позволила късно предишната вечер.
Когато се върна в офиса, Марк бе застанал до бюрото на Сюзън и четеше някакво писмо. При влизането й той вдигна поглед и леко й кимна, а после продължи да чете. След малко подаде листа на Сюзън и й нареди Стив Лардинг да се заеме с проблема веднага щом се върне.
— Като че ли се движиш малко по-добре — насочи после вниманието си към Ейми.
— Тя го погледна и се запита дали винаги изглежда така великолепно и има ли въобще в гардероба си някакви джинси или дреха, която да не е шита по поръчка.
— Разходих се през обедната почивка и сега се чувствам поосвежена.
— Радвам се за теб.
След любезните реплики Марк се отправи към вратата, но след две-три крачки се спря.
— Отивам в лабораторията. Май трябва да дойдеш с мен.
— Готова съм — отвърна Ейми и започна да търси бележника и химикалката из чантата си.
— Намери ли се ли подходящо работно място в офиса за госпожица Тревър? — обърна се Марк към Сюзън.
— Хората от административната група работят по въпроса, господин Стърлинг, но те твърдят, че в това крило нямало подходящо място. Ако трябва да бъда по-точна, според тях най-близкото свободно помещение до вашия кабинет била една от стаите за кофите и метлите.