— Ами ако на първо време сложим едно бюро тук при теб?
— Няма проблеми. Аз не възразявам хората, които идват при вас, да изчакват в коридора, стига и вие да нямате нищо против. Но според мен, най-добрият вариант е бюрото на госпожица Тревър да бъде в кабинета ви, поне докато завършат новото крило.
Ейми се ококори в очакване на неговото избухване, но избухване нямаше. Марк размени още няколко реплики със Сюзън и отново тръгна към вратата.
Ейми се обърна прекалено рязко, за да го последва, и мускулите й остро запротестираха.
— Нищо ми няма — бързо рече тя в отговор на въпросителния му поглед.
— Тогава да вървим!
Прозвуча по-сурово, отколкото Марк възнамеряваше, но той не бе настроен за извинения. „Какво, по дяволите, ме подтикна да я назнача във фирмата?! Нито има работа за нея, нито пък място къде да я настаня. Може би ще минат седмици или месеци, преди да се оваканти някоя длъжност. А и новото крило няма да бъде готово за по-малко от година…“
Потънал в мрачни мисли, Марк отвори вратата и пропусна Ейми пред себе си.
— Господин Стърлинг, има още нещо — подвикна невинно Сюзън и по устните й заигра усмивка.
Явно се забавляваше с неудобството на шефа си, причинено от новата асистентка.
— Сега пък какво има? — запита Марк с убийствен тон.
— Да направя ли резервация за госпожица Тревър?
В първия момент той не разбра въпроса й, но когато се сети, стомахът му се сви. Веднъж завинаги трябваше да реши дали да приеме Ейми като своя асистентка или да се откаже от всичко това. След кратко стълкновение между чувствата и разума отсече:
— Направи!
— Каква резервация?! — обади се Ейми.
— По-късно ще говорим по този въпрос.
Марк беше прекалено обсебен от мисълта за благородната си саможертва, за да допусне, че Ейми би могла да има други планове за уикенда.
Четвърта глава
Лабораторията на фармацевтичното предприятие „Сигма“ бе доста отдалечена от административния корпус. През по-голямата част от пътя Марк и Ейми неловко мълчаха.
По едно време Ейми не издържа и реши да го заговори, за да намали напрежението между тях.
— Как мина интервюто? — хвана се за първото нещо, което й дойде на ума.
— Какво? — не я разбра Марк.
— Интервюто за списанието. Как протече?
— Като всяко друго.
След резкия отговор той побърза да смекчи тона.
— Вече започвам да си мисля, че всичките тези журналисти са наизустили едни и същи въпроси.
— Защо се занимаваш с тях, щом толкова ги мразиш?
Марк не обичаше да обсъжда своите действия с когото и да било, но сега се опита да бъде по-разговорлив.
— Те са част от плана за растежа на компанията.
— Не виждам връзката.
— Нашите клиенти ни смятат за нещо като необходимо зло. За тях ние имаме две лица: на спасители, когато създаваме ваксина срещу смъртоносен вирус, и на убийци, когато тази ваксина заразява един или два процента от населението. А има и такива, които съзнателно или не използват нашите продукти, за да сложат край на живота си. Но ние сме безсилни срещу тях.
— Значи проблем на връзките с обществеността.
— Проблемът е още по-сложен, когато младите хора не знаят дали някога ще успеят да спестят пари за собствено жилище, а ние произвеждаме масово лекарства, една доза, от които струва повече от долар. Отдавна трябваше да обясним на хората причините за тази скъпотия. Вече не можем да разчитаме дори на единствената си сигурна инвестиция — лекарствата без рецепта. Колкото и странно да е, има побъркани, които слагат отрова в медикаментите срещу главоболие и настинка.
Ейми с изненада откри, че тази тема я заинтригува.
— Може би лош имидж на фармацевтиката създават филмите и книгите, показващи безскрупулни фармацевтични компании, които съзнателно пробутват вредни за здравето медикаменти — вметна тя.
— Съгласен съм с теб, но това е най-малкият проблем. Самата индустрия трябва да поеме голяма част от вината за лошото име, с което се ползваме. Ние вършим работата си при затворени врати, а всяко предприятие, което иска да спечели доверието на своите клиенти, трябва поне да си дава вид, че няма какво да крие.
— И ти провеждаш еднолична кампания за реабилитиране на фармацевтичната индустрия, като даваш интервюта за медиите?
— Нямам такива възвишени цели. Достатъчно ми е „Сигма“ да има полза от всичко това.
Двамата спряха пред огромна двойна врата, охранявана от млад пазач.