— Искам да ти кажа, че разбирам твоята позиция и вярвам, че ние двамата ще преодолеем трудностите, които може да породи нашата обща привързаност към свободата.
Изведнъж в паметта на Марк изплува една случка с отворена туба лепило, което се бе разляло на едната му ръка. Той импулсивно бе посегнал с другата, за да го отстрани, и в следващия миг се бе почувствал също толкова безпомощен, глупав и безвъзвратно загазил, колкото сега.
Преди да успее да й отговори, вътрешният телефон звънна.
— Да?
— Само искам да ви съобщя, че направих резервация за госпожица Тревър, и тя ще може да ви придружи утре — рече Сюзън.
Ейми с изненада видя, че Марк се усмихна.
— Благодаря, Сюзън, но не беше необходимо да се застъпваш за госпожица Тревър. Тя и сама се справя доста добре.
— Радвам се да го чуя и съвсем не съм учудена. — След кратко мълчание Сюзън добави: — Е, ако това е всичко, аз ще се заема отново с работата си.
— Действай.
Марк прекъсна връзката и седна на ръба на бюрото. Сякаш цяла вечност се взира в лицето на Ейми, преди неохотно да произнесе:
— Бих желал да прекараш известно време в нашия правен отдел. Срещу нас се води дело, за чийто развой искам да бъда осведомяван на минутата. И тъй като ти все пак трябва да вършиш нещо, ще станеш моята свръзка с този случай. Това означава, че след като се запознаеш подробно с него, ще очаквам от теб да ми даваш точна информация за всичко, което ме интересува.
Марк я изчака да го попита нещо, но тъй като Ейми си премълча, продължи:
— Щом приключиш с правния отдел…
Телефонът отново иззвъня и той намръщен вдигна слушалката.
— В момента съм малко зает, Уолтър. Какво искаш?
Ейми се заслуша внимателно в разговора, който явно не беше приятен на Марк.
— Невъзможно е! Не искам този човек да припарва до „Сигма“, а теб не искам… Зная, че нямам право да диктувам живота ти… Просто не искам да остава с впечатлението, че ние държим да работим с него по този проект. Не, не ми се обаждай в събота. През уикенда ще отсъствам от града. По-добре ме потърси следващата седмица. Добре. До скоро, Уолтър.
Марк затвори апарата и погледна Ейми.
— Та, докъде бяхме стигнали?
Сякаш този телефонен разговор не се бе състоял. Като че ли Уолтър беше досадна муха, бръмнала в ухото му и отлетяла.
— Говорехме какво трябва да свърша през следващата седмица. Но преди да продължиш, май би трябвало да ми кажеш къде заминавам утре. Бих искала да съм подготвена.
Марк се позамисли.
— Няма нужда да се готвиш специално за уикенда. Вземам те само, за да се запознаеш с хората, с които ще контактуваш през следващите месеци.
— Уикенд ли?! И къде ще ходим? — попита Ейми със завидно спокойствие.
— В долината Напа.
— В Калифорния?
— Точно така.
— Защо?
— Отиваме на благотворителния винен аукцион, който посещавам всяка година.
Ейми престана да търси причините за решението му да я вземе със себе си на такова светско събиране и бързо каза:
— Освен, че ти дава възможност да участваш в голяма благотворителна проява, аукционът, предполагам, е добър повод за възстановяване на стари контакти и за създаване на нови.
Марк се усмихна и леко кимна, очевидно доволен от нейната досетливост.
— Какви дрехи да си взема? — попита уж небрежно тя.
Марк я огледа критично.
— За обедите можеш да минеш с това, което носиш в момента. Вечер обикновено жените са по-елегантни.
— Колко елегантни?
— Не се тревожи толкова. Просто се обличай като за концерт или балет в Денвър.
Ейми веднага си даде сметка, че нямаше да успее да си купи подходящи дрехи за новата си самоличност. Гардеробът й беше препълнен само с изключително елегантни уникати, които сега не й вършеха никаква работа.
— Утре кога ще потеглим?
— В десет и половина.
— Аз…
Марк взе една дебела папка от бюрото си.
— Ако нямаш повече въпроси, мисля, че трябва да посветиш остатъка от работния си ден на докладите, които ми изпратиха търговците тази сутрин. След седмица ще има официално представяне на борда на директорите и бих искал да си готова за всякакви въпроси.
— Но…
— Какво има? — попита той с нотка на раздразнение в гласа.
Немислимо бе Ейми да отваря дума за пазаруване точно в този момент.
— Нищо — отвърна тя. — Просто се чудех къде би искал да се отдам на учене.
Успя да се измъкне едва в седем вечерта. После се втурна като обезумяла да търси подходяща коктейлна рокля за „новата“ Ейми. Навсякъде шестваше безвкусицата. Почти невъзможно бе да намери нещо семпло и елегантно. След като обиколи безрезултатно пет бутика, сети се за Джо. „О, по дяволите! Защо си губя времето да обикалям Боулдър, когато Джо има цял куп дрехи, каквито Ейми Тревър би носила: консервативни, скучни, показващи само толкова плът, колкото е абсолютно наложително. Да, това е идеалният избор за госпожица Тревър.“