Ейми се забърза към дома на семейство Тайлър. Джо тъкмо се връщаше от летището, където бе оставила Брад. Той бе заминал в командировка в Уайоминг във връзка с някакъв проект, по който работеше неговата строителна компания. Когато Ейми съобщи на приятелката си причината за своето късно посещение, Джо прихна да се смее.
— Само като си помисля как ми пробутваше някой от твоите фрапантни тоалети, когато имах по-специална среща! Никога не ми е минавало през ума, че някой ден ти ще пожелаеш да носиш нещо мое.
— Отчаяна съм!
— О, благодаря ти, много си мила — изохка Джо.
— Много добре знаеш, че не исках да прозвучи така.
— Напротив! Но това няма значение, защото днес ми е щастлив ден, а аз не се разстройвам в такива дни.
Джо отново се разсмя от сърце.
— Историята се пише точно тук, в моята всекидневна!
— Свърши ли вече?
— Не ме прекъсвай точно сега, когато съм в стихията си!
— Давам ти само една минута!
Джо не се стресна и продължи да се подсмихва.
— Колко рокли ти трябват?
— Четири или дори пет…
— Но аз нямам толкова.
— Е, добре. Да видим с какво разполагаш тогава. Може и да импровизираме.
Разликата в теглото и височината на двете млади жени бе нищожна, но като личности те бяха много различни. При нормални обстоятелства никога не биха разменили дрехите си. Гардеробът на Ейми изобилстваше с произведения на авангардни дизайнери в ярки цветове, а облеклото на Джо бе подходящо за съпруга на някой крайно консервативен лидер.
Около полунощ Ейми преметна избраните рокли през ръка и прегърна приятелката си.
— Ти си истинско съкровище! Нямаш представа колко съм ти признателна, и в същото време ми е страшно неудобно, че ти причинявам това неудобство. Ако нещо изникне, преди да се върна, и нямаш какво да си облечеш, иди вкъщи и вземи, каквото си пожелаеш!
— Брад го няма и едва ли ще отида на толкова специално място, че да ми се наложи да прибягвам до твоите тоалети. А сега се прибирай да поспиш! Чака те страхотен уикенд и въобще не бих искала да съм на твое място.
— Благодаря, че ми напомни — простена Ейми и тръгна към колата си.
След като внимателно постави роклите на седалката до себе си, тя запали двигателя, махна на Джо за сбогом и потегли. Няколко пресечки по-надолу спря на червен светофар и машинално потърка носа си там, където се бяха врязали непривичните очила. Погледна дрехите на приятелката си и се замисли за голямата промяна, преобърнала живота й само за два месеца.
В началото не се бе и съмнявала, че ще се върне към обичайното си ежедневие, веднага щом приключи с разследването на „Сигма“. Но колкото по-дълбоко затъваше в лъжи и увъртания, толкова по-ясно осъзнаваше, че няма връщане назад. Почувства се ужасно.
Пета глава
В прочутата калифорнийска долина Напа гроздоберът беше в своя разгар. Навсякъде цареше празнична атмосфера. Тук се правеха най-добрите вина в страната. Беше пълно с туристи, които наблюдаваха гроздобера или посещаваха десетките винарни, предлагащи безплатни мостри от миналогодишни реколти.
Повечето хора просто се любуваха на изключително красивата местност и се радваха на възможността лично да изберат вината, с които да зарадват гостите си на зимните партита.
За едно отбрано общество обаче пребиваването в Напа си беше истински маратон от атракции, който завършваше с пищен спектакъл. В продължение на четири дни членовете му опитваха специалитетите на майстор — готвачи, посещаваха изискани приеми и имаха привилегията да наддават за една бутилка вино, която накрая им излизаше колкото нова кола.
Марк бе сред този елит. Беше официално поканен тук и от него се очакваше да прави високи залози, да отнесе със себе си порядъчно количество от най-отбраните вина и да подпомогне солидно четирите благотворителни фонда.
Привечер двамата с Ейми пристигнаха в курорта „Клинтън Хилс“, където трябваше да отседнат. Заради някакво произшествие на моста „Златната врата“ те изминаха няколкото мили от Сан Франциско дотам за почти два пъти повече време, отколкото огромното разстояние между Денвър и Сан Франциско.
Марк паркира и погледна часовника си.
— Можеш ли да се приготвиш за половин час? — обърна се после към Ейми.
— За какво да се приготвя?
— В шест и половина има коктейл, а в седем — вечеря.
— Разбира се — заяви смело тя, твърдо решена през този уикенд да му докаже на всяка цена своите делови качества.