С крайчеца на окото си видя как зад колата, която Марк бе наел, спира лъскав червен лотос. От него излезе ослепителна блондинка и тръгна към тях. Облечена бе в розова рокля, плътно прилепнала към тялото й и с цепка до средата на бедрото от едната страна. Походката й бе бавна и грациозна — истински пир за очите на десетината мъже, които открито я бяха зяпнали.
Когато се приближи до Марк, на лицето й грейна лъчезарна усмивка.
— Най-после! — въздъхна тя и се сгуши в разтворените му обятия.
Целувката, с която го дари, бе нещо повече от обикновен поздрав, но не беше и прекалено интимна.
— Вече си мислех, че няма да те видя — изчурулика красавицата и кокетно изтри червилото от устните му.
— Имаше задръстване и затова закъсняхме.
— Закъсняхме?!
— С мен е и новата ми асистентка.
Блондинката прегърна Марк през кръста и се взря в Ейми.
— Каралайн Хюстън, моя добра стара приятелка. Ейми Тревър — представи ги Марк една на друга.
Ейми подаде ръката си и за нейна изненада, Каралайн й отвърна със сърдечна усмивка.
На свой ред Ейми също се усмихна.
— Ще приема „добра“, но не и „стара“!
— Ще дойдеш ли довечера на тържеството? — попита я Каралайн.
— Тя… Всъщност да, ако тръгнем навреме оттук — отговори Марк вместо нея.
Каралайн го освободи от прегръдката си.
— Съжалявам, не исках да ви бавя. Ще се видим по-късно.
Той я притегли към себе си.
— Не бързай толкова. Мисля, че мога да поостана няколко минути, през които искам да съм само с теб.
След това се обърна към Ейми.
— Защо не ни регистрираш в хотела? Остави моя ключ на бара.
Говореше й така, сякаш тя умееше да прави чудеса. Изключено бе да извърши регистрацията, да изтича долу, за да остави неговия ключ, и в крайна сметка да се приготви навреме.
— Да, сър — отговори му по начин, подобаващ на една дисциплинирана служителка.
След двайсет минути влетя в стаята си и започна да тършува из куфара за подходящи дрехи. Грабна първата попаднала й рокля — широка, в прасковен цвят и невъобразимо измачкана. При нормални обстоятелства дори и не би помислила да облича нещо, с което сякаш се е търкаляла кой знае къде, но сегашните обстоятелства не бяха нормални.
Вместо да търси ютия, внимателно положи роклята на леглото и я преглади с ръце там, където гънките бяха най-дълбоки. После се втурна към банята и бързо се огледа в огледалото. По пътя от летището насам Марк бе шофирал при отворени прозорци и сега непослушни кичури увенчаваха лицето й. Издърпа омразните фиби от строгия си кок, разпусна косата си и разтърка изтръпналата си глава. Никога нямаше да разбере ония жени, които по цял ден ходеха с вдигната коса. Нейната беше толкова гъста и тежка, че вечер винаги си лягаше с главоболие.
Погледна с копнеж към душа, но поради липса на време, само поизтърка тялото си с влажна кърпа, преди да се вмъкне в роклята. Първите три копчета остави разкопчани. Добави златна верижка и подходящи обеци, като си каза, че е естествено една асистентка да прояви поне мъничко вкус във вечерния си тоалет. Но когато отново се погледна в огледалото, видя не Ейми Тревър, а Ейми Фейнстън. Трябваше да се прости с аксесоарите, а също и да закопчае всички копчета, с изключение на най-горното. После неохотно опъна косата си в мъчителния кок. А щом си сложи и очилата, напълно заприлича на онази жена, която Марк очакваше да види.
Тъй като не се бяха уговорили да се срещнат, реши да му се обади в неговия апартамент. Приближи се до вратата и понечи да почука, но я спря гръмогласен смях. Не, нямаше никаква грешка — това беше апартаментът на Марк, а вътре сякаш се вихреше страхотен купон.
Тъкмо се чудеше какво да прави, когато Каралайн Хюстън отвори.
— Ейми! — възкликна тя и сложи прекрасната си ръка на гърдите. — Изплаши ме. Бях тръгнала да взема още лед.
— Тук ли е господин Стърлинг? — попита Ейми. Каралайн се засмя на смутеното й изражение.
— Трябваше да те предупредя да не се стряскаш от онова, което ще чуеш и видиш през уикенда. Чисто и просто, това означава, че Марк най-после е тук. Но сигурно и сама знаеш колко популярен е шефът ти. Хайде влизай, какво чакаш!
Ейми колебливо погледна към вътрешността на апартамента. Марк не се виждаше в компанията, състояща се предимно от красиви жени, сред които „мъждукаха“ три мъжки екземпляра.
Пристъпи с чувството, че сякаш е някакво мушкато, неумело боднато в букет от дългостеблени рози — чувство, което й бе непознато досега. Чинно поздрави присъстващите, които Каралайн й представи. Те от своя страна критично я огледаха от главата до петите и във въздуха увисна един мълчалив въпрос: „За какво му е на Марк такава като нея?“