Някой й мушна чаша с червено вино в ръката и после й посочи поднос, отрупан с плодове, сирена и бисквити. Ейми се запита откъде се бе взело цялото това изобилие от храна и напитки. Дали Марк предварително ги бе поръчал или неговите приятели бяха подготвили пиршеството.
Зад гърба й се отвори врата. Обърна се леко и с крайчеца на окото си видя Марк да излиза от спалнята. Някаква жена до нея затаи дъх, а друга плахо въздъхна. Смешно й стана заради тези абсурдни реакции. Сякаш пред тях изведнъж се бе появила някоя филмова звезда. Но в следния миг Ейми го огледа по-внимателно и смехът й се превърна в буца, която заседна в гърлото й.
През живота си бе видяла само няколко мъже, на които фракът действително отиваше. Бе стигнала до извода, че мъжете просто не се чувстваха удобно в този „пингвински“ костюм и това непрекъснато им личеше. А Марк крачеше свободно и елегантно, сякаш фракът бе изобретен специално за него.
— Извинете ме, че се забавих.
Една жена с огненочервена коса му подаде чаша вино и Марк я ощастливи с усмивка, която така я смути, че тя поруменя.
Той отпи от виното и започна да си разменя реплики с хората около себе си, а после направи неуспешен опит да си проправи път към вратата. Ейми се забавляваше с гледката. „Кой би си помислил, че шефът на една фармацевтична компания има толкова заклети обожателки! А може би именно вниманието, с което те го обсипват, е истинската причина за неговото идване тук всяка година?“ Ейми изпита някакво странно чувство, което много приличаше на разочарование. „Но това е лудост! Защо да съм разочарована от Марк Стърлинг, след като той напълно оправдава очакванията ми?!“
Точно в този миг улови втренчения му поглед. Явно щедрото женско внимание, което получаваше, въобще не му доставяше удоволствие и дори като че ли го отегчаваше.
След няколко минути Марк все пак успя да се добере до вратата и с немалко усилия опразни апартамента си от шумната тайфа. Ейми остана последна.
— Не искам да ми противоречиш за нищо — каза й тихо той, когато минаваше покрай него.
Тя учудено го погледна, но Марк се направи, че въобще не е забелязал учудването й.
Когато всички стигнаха до паркинга и се завърза спор кой в коя кола ще седне, Марк се извини и заяви, че няма да прави компания никому, защото двамата с Ейми щели да работят по някакъв неотложен проблем.
Той се усмихна и безпомощно вдигна рамене пред протестните вопли на разочарованите дами. Накрая обеща, че ще се постараел да се занимава с бизнес възможно най-малко през уикенда, и това като че ли ги поуспокои.
— Успя ли да се запознаеш с Роджър Корниш? — обърна се към Ейми, щом останаха насаме в колата.
— Висок, с побелели слепоочия, изискан?
— Да, това е той.
Марк запали двигателя, включи на скорост и даде газ.
— Та какво за него? — обади се Ейми след минута.
— О… Корниш е свързан с университета в Станфорд и е един от тези, които е важно да познаваш.
— И после? — настоя тя.
Марк съучастнически й смигна.
— И за да не те държа в неведение, ще ти кажа, че той е нашият „неотложен проблем“ — причината, заради която трябваше да отидем сами на партито.
— Сега вече разбирам.
Ейми погледна ръцете си, чинно лежащи в скута й, и изведнъж изтърси:
— Само не ми казвай, че цялото това внимание ти е досадно!
Начаса съжали за думите си. Те не само че бяха недопустими за човек на нейното място, но Марк не биваше да узнае дори, че е забелязала женското ято, което се кипреше около него.
Сприхавият и тон като че ли го развесели.
— Боя се, че въпросът е деликатен. Каквото и да отговоря, ще изляза глупак.
— Съжалявам…
— Не се извинявай. Трябва да ти кажа, че е уморително да си в центъра на вниманието, дори когато харесваш хората, които са те сложили там.
— Така ли ще бъде през целия уикенд?
— Вниманието ли? Помни, че виждам някои от тези хора веднъж в годината.
„Да, и това е единствената възможност за младите неомъжени жени да те накарат да повярваш, че заради тях си струва да се разделиш с ергенския живот“ — помисли си Ейми, но този път си премълча. Добре знаеше, че жена, прехвърлила трийсетте, няма прекалено големи шансове да си намери съпруг и затова съвсем не бе чудно, че тези, които се стремяха към брак, бяха готови да се хвърлят в краката на една идеална партия като Марк.
— Да смятам ли, че отговорът е положителен?
За миг лицето му придоби измъчено изражение.
— Боя се, че да.
— Сигурно е доста трудно да заживееш отново нормално, след като си отидеш оттук? — подметна Ейми.
Марк й хвърли дяволит поглед.