Почти си бе втълпил, че нейната непристъпност я прави да изглежда толкова „специална“. Не биваше да я въвлича в романтично преживяване, само за да разбере истинските си чувства към нея. Това би означавало край на идеалните му служебни отношения с единствената жена, чието остроумие и смях пропъждаха лошите му настроения.
Ейми наистина имаше остър ум, какъвто рядко се срещаше. Работеше бързо и чисто като компютрите, които толкова добре познаваше. Освен всичко друго тя бе и тънък познавач на хората, готова винаги да види под грима истинското им лице.
Марк се дръпна от прозореца и отиде да си приготви ново питие. После дълго стоя на бара, загледан в златистата течност.
Трябваше да й се обади сутринта, за да провери как се чувства. „Ами ако наистина е болна? Дали има близки, на които може да разчита?“ Бяха работили заедно доста време, а той почти не я познаваше. Потърси името й в телефонния указател и след като не го откри, се обади на справки. Оттам му отговориха, че нямало никаква Е. Тревър или Ейми Тревър в Боулдър, а също така и в съседните селища.
Но Марк бе сигурен, че е виждал телефонен номер в молбата й за работа. Остави недопитата си чаша на бара, грабна палтото си и се втурна навън, решен да я открие още тази нощ.
Фаровете на червеното порше пронизаха тъмнината, когато Ейми го подкара по тесния криволичещ път, спускаш се надолу от имението на Джо и Брад. Не бе възнамерявала да се заседява толкова дълго след вечерята, но приятелите й настояваха, а и тя не изгаряше от желание да се прибира в пустия си дом.
Добре знаеше, че не ще може да заблуди Джо с престорената си веселост. Петнадесет минути след като бе влязла в къщата на семейство Тайлър, приятелката й вече бе я убедила да сподели какво й тежи на сърцето. Усети странна лекота, когато си призна ужасната грешка, която бе направила, постъпвайки на работа в „Сигма“.
Брад много внимателно бе изслушал горчивата й изповед и накрая бе обобщил:
— Ейми, ако добре си спомняш, аз се опитах да те предупредя, че Марк не е този, за когото го мислиш.
— Да, така беше, но аз не те послушах.
— А сега какво смяташ да правиш? — обади се Джо.
— Точно там е проблемът, че не знам какво да правя…
— На мен ми се струва, че най-разумното в случая е да напуснеш „Сигма“ и да се върнеш на работа при Фред Максуел — предложи Брад.
— Мислила съм много по този въпрос. Но всеки път си представям онова, което майка ми е трябвало да изтърпи след смъртта на баща ми заради безскрупулността на жестокия Уолтър Стърлинг.
Гласът на Ейми затрепери от гняв.
— Той е превърнал майка ми в своя жертва и аз никога няма да му простя за това.
— Ти също си била жертва — вметна Джо.
— Не ми пука за мен! Родителите ми са тези, които са били ограбени, и тук не става дума толкова за пари, колкото за дълг. А каква почит към паметта им ще им засвидетелствам аз, щом съм готова да се откажа от битката още при първата трудност!
Джо и Брад се спогледаха тревожно.
— Ейми — нежно каза приятелката й, — сигурна съм, че те не биха искали от теб нищо, заради което ще страдаш.
Ейми тъжно се усмихна.
— Безсмислено е да продължаваме този разговор. Самата аз неведнъж съм правила опити да се помиря с миналото, но видя ли писмото на баща си, веднага ме спохождат угризения на съвестта, че бягам от трудностите. Джо, той е бил бесен, когато го е писал. Ако тогава не се бе споминал, сигурна съм, че до последния си дъх щеше да се бори за полагащия му се дял от компанията.
Ейми замълча и се загледа в една горяща цепеница в камината, която избълва облак искри.
— Е, в известен смисъл той наистина се е борил до смъртта си.
— Не вярвам обаче да е мислел, че синът е отговорен за бащините грехове — рече Джо.
— Ако Уолтър Стърлинг бе вън от играта, щях да се съглася с теб — отвърна Ейми, все още загледана в танцуващите пламъци.
— Видя ли вече Уолтър? — попита Брад.
— Не, все още е в Европа. Уж търсел място за строеж на нов завод, а всъщност се забавлява, перчейки се насам-натам.
Джо се засмя.
— Явно вече си в течение на клюките в „Сигма“. — Сюзън, секретарката на Марк, е неизчерпаем източник на информация и винаги е готова да сподели с мен всичко, което става в компанията. Тя ми подхвърли, че съм била подходяща за Марк, и че съм щяла му помогна да излезе от черупката си. За какво ли ми намеква?
Разговорът продължи в този дух още известно време, а през останалата част от вечерта Джо и Брад й разказаха какво им се бе случило през последните седмици.