— Не ти вярвам!
Въздухът около тях натежа.
— В службата съм една, вкъщи — съвсем друга.
— А аз съм един и същ навсякъде. Защо ти…
Докосването му я зашеметяваше.
— Защото съм жена…
— Какво значение има това?
Марк много бавно посегна към косата й. Както и бе очаквал, тя бе мека като коприна. Да, прекрасно знаеше, че всяко интимно докосване е като фатално подхлъзване, но не можеше да се овладее. Ръката му нежно обгърна тила й и той бавно пристъпи напред…
Ейми се разкъсваше между желанието Марк да я целуне и страха, който я подтикваше да бяга. Тялото й омекна и тя подканящо отметна глава назад. В последния момент обаче паниката й надделя и тя се отскубна от прегръдката му. Дишаше тежко, като че ли бе пробягала дълго разстояние.
— Ето, затова се обличам така в службата! — процеди през зъби и незадоволеността й прерасна в безпричинен гняв.
Ръката на Марк рухна като отсечена с брадва. Дори кофа ледена вода не би го отрезвила толкова бързо.
— Извинявай… Нямах никакво право да ти налитам така.
„Ако само за една нощ бих могла да стана друга и да дам воля на чувствата, които ме разкъсват!“ Ейми облиза пламналите си устни. „Мили Боже, какво да правя сега?! Имам ли право да измъчвам по този начин и себе, и него? Някак си не е честно. Нима не заслужаваме поне възможността да разберем какво изпитваме един към друг…“
— Може би ще отложим пиенето на кафе — горчиво изрече тя.
Марк се взря в пребледнялото й лице.
— Утре ще дойдеш ли на работа?
„Как ще се изправя отново срещу него? А нима ще издържа, без да го видя?!“
— Да, ще дойда…
Прониза я остра болка. Очите й плувнаха в сълзи и Ейми сведе глава. Не биваше да показва на Марк своята слабост.
— Мисля, че е по-добре да си вървиш… — промълви тихо.
— Ейми, погледни ме!
Не можеше да го стори, защото очите й щяха да му кажат всичко.
— Моля те, Ейми!
— Марк… не прави нещата по-трудни отколкото вече са. Нужно ми е време, за да си помисля.
Марк осъзна, че трябваше да се махне оттук, докато все още имаше сили за това.
— Окей, отивам си. Ще се видим утре в службата.
Той излезе, а Ейми остана на мястото си и с натежало сърце се заслуша в отдалечаващите се стъпки.
Изведнъж Марк отново се появи на прага.
— Ако ми дадеш ключовете си, ще мога да преместя твоята кола, за да измъкна моята.
Въпреки случилото се тази нощ, тя намери сили да се усмихне.
— Аз ще я преместя.
Марк затвори очи под напора на желанието си. Никога не бе пожелавал жена така, както сега желаеше Ейми. Тя смущаваше мислите му денем и властваше в сънищата му нощем. Беше като треска, която го изгаряше и заличаваше спомените за други жени.
Когато отново вдигна клепачи, видя, че тя върви насреща му, и бързо отстъпи встрани, за да й направи път да мине.
Ейми оценяваше жеста на Марк. За пръв път срещаше мъж, който даваше предимство на нейните чувства. Наистина ли обаче бе толкова „идеален“? Нямаше ли да се намери нещичко у него, което да затвърди недоверието й към прекалено красивите и изискани мъже?
Тя отвори вратата и светна външните лампи. После запали поршето си и го отмести. Понечи да предупреди Марк за някои неравности по пътя, но в последния момент реши да не удължава допълнително сбогуването им.
След две минути ягуарът му потъна в тъмнината на нощта, а Ейми се почувства безутешно самотна.
На следващата сутрин се събуди рано — нещо, което беше обичайно за нея, но като се сети, че с Марк ще бъдат цял час сами, реши да не ходи преди пристигането на Сюзън. Облече дебел пуловер и излезе на терасата, за да изпие кафето си.
През дългата безсънна нощ бе мислила много за отношението си към Марк. Очевидно емоционалното състояние, в което се намираше, бе станало главен виновник за влечението й към него. Навярно всяка друга на нейното място, която живееше в постоянно нервно напрежение, лесно би хлътнала по мъж като Марк. Не, Ейми не можеше да отрече, че той бе различен от другите мъже в живота й, и че помежду им съществуваше взаимно привличане. Но въпреки шеметното развитие на отношенията им, въпреки общите моменти в тяхното минало, не биваше да се предоверява на емоциите си, когато ставаше дума за нещо толкова сериозно като любовта.
Отново трябваше да започне да излиза с приятели, да се появява в обществото. Не беше ходила на среща с мъж от шест месеца и нищо чудно, че Марк й изглеждаше толкова специален.
Допи кафето си, влезе в дневната и позвъни на Джо.
— Тъкмо излизах — изрече задъхано в слушалката приятелката й. — Какво мога да направя за теб?