Ейми обви ръце около врата му и се повдигна на пръсти в стремежа си да го почувства по-пълно. Тялото й гореше от копнеж за ласките му. В този момент нищо друго нямаше значение — нито къде са, нито с кого бяха дошли или пък какво ще си кажат в светлината на деня.
Марк целуваше устните, очите, носа й.
— Ела с мен… сега! — шепнеше й умолително.
— Не мога. Ние не можем… — задъхано промълви Ейми.
— Но защо?
Сянката на разума отново надвисваше над желанието й.
— Знаеш защо, Марк.
— Не, не знам защо. Никога досега не съм бил по-сигурен в чувствата си. Кажи ми, че ти не изпитваш същото към мен, и аз ще те оставя на мира!
Ейми нито можеше да му признае истината, нито да го излъже.
— Кажи ми! — настоя Марк.
Тя вдигна поглед и в полумрака на беседката се взря в очите му. В тях имаше гореща молба за искреност.
— Аз, аз споделям твоите чувства… — най-после изрече Ейми.
Марк си отдъхна и с разтуптяно сърце отново я притегли към себе си. Сгушена на гърдите му, тя отчаяно се молеше за тяхното спасение.
— Не повярвах на очите си, когато те видях тук тази вечер — прошепна й Марк. — Стори ми се като синьо видение… като сън.
Той леко я отдалечи от себе си и погали с поглед бадемовите й очи, веждите, сочните й устни.
— Дъхът ми спря, когато те видях, красавице.
Марк се усмихна, щастлив от нежната им близост.
— Казвал ли ти е някой, че си много красива?
Ейми целуна шията му и аромат на мускус изпълни ноздрите й.
— Никой, който ме е интересувал.
Той мълчаливо я гледа още няколко мига, преди с мъка да изрече:
— Мисля, че се влюбвам в теб, Ейми.
— О, Марк!
Мислите хаотично се блъскаха в съзнанието й. „Как да му кажа, че не бива да ме обича, след като го желая най-много от всичко на света?! А моите родители? А моят дълг към тях? Нима вече загърбвам клетвата си да отмъстя за стореното им приживе зло?…“
— Не казвай нищо сега! — рече Марк. — Дай ни време!
— Не ми трябва време, Марк — тъжно отвърна Ейми. — Вече знам, че те обичам.
Доскоро се опитваше да отрича своите чувства. Преструваше се, че ставащото между нея и Марк е просто мимолетно увлечение, което само леко усложнява тайната й мисия в „Сигма“. Но през уикендите я обземаше някаква празнота, която изчезваше едва в понеделник сутринта, когато отново двамата се срещнеха. А нощем неспокойно се мяташе в леглото и често кръстосваше спалнята в безуспешни опити да притъпи нарастващия в душата й глад.
— Ейми… — дрезгаво й прошепна Марк. — Или веднага ще се върнем в клуба, или отиваме някъде, където ще можем…
Загатнатото обещание в думите му запали кръвта и.
— Марк… не можем да изчезнем просто така. Анжела ще изпрати полиция по петите ти, ако вече не го е направила, а и аз не мога да постъпя така с Джейсън.
За миг той се вцепени, а после тихо се засмя.
— Май за пръв път в живота си почувствах ревност.
Ейми прокара пръст по устните му. Досега не беше забелязвала малката бенка в ъгъла на устата му. Знаеше толкова малко за него, а ужасно й се искаше да го познава добре.
— Нямаш основание да ревнуваш. С Джейсън се запознахме едва тази вечер, но вече съм абсолютно сигурна, че той няма да поиска да ме види втори път.
— Не мога да кажа, че съжалявам за това.
Ейми се усмихна на неговата откровеност.
— Но това не значи, че сега не трябва да се върна при него.
В последвалата целувка Марк вложи всичката необуздана сила на своята страст. После двамата тръгнаха ръка за ръка към клуба, неспособни да говорят поради случилото се току-що с тях.
На входа Ейми свали фрака от раменете си и му го подаде. Марк загадъчно се усмихна.
— Какво има? — попита го тя.
— Мислех си колко еротично е усещането да бъда пропит от аромата на твоя парфюм и колко трудно ще ми бъде да скрия чувствата си от всички онези хора в залата.
Парфюмът, който Ейми си бе сложила тази вечер, бе специално направен за нея и притежаваше характерен мирис.
— Ами ако Анжела…
— В никакъв случай! — прекъсна я Марк. — Тя прекалява с нейния, тъй че е невъзможно да усети нечий друг. Честно казано, ти ме притесняваш в този момент.
— Какво искаш да кажеш?
— Изглеждаш така… Не зная как точно да ти го обясня, Ейми. Изглеждаш така, сякаш си правила точно това, което наистина си правила. Устните ти, очите ти… Около теб има особено сияние, което неминуемо ще привлече вниманието на околните.
Ейми сложи ръка на устата си.
— Ами ако се наплискам…
— Една шепа вода не ще угаси погледа ти.
Марк се усмихна отново.
— Единственото спасение е да се гмурнеш в басейна.
„Господи, тя е толкова красива!“ Погледът му се плъзна от лицето й към нежната извивка на шията и после към крехките й млечнобели рамене. Някак неволно очите му се спряха на гърдите й, напиращи изпод дълбоко изрязаното деколте на роклята. С разтуптяно сърце Марк си представи как те изпълват шепите му и как зърната им набъбват под нежните му ласки.