Щом влязоха, тя тръгна към дневната, като пътьом захвърли наметката и чантата си на дивана в антрето, а после свали обувките си на високи токчета.
Марк остана до входната врата, загледан замислено подире и. „Какво толкова я тревожи, че отново се отдръпва от мен?“ Ако не беше сигурен, че привличането им е взаимно, тази нощ не би я последвал в жилището й. Ейми му бе казала, че го обича, а в същото време като че ли се ужасяваше от чувството си.
Тя стоеше в дневната, а Марк в антрето и мълчанието, което се бе възцарило помежду им, болеше. Най-после той се приближи до нея, обхвана й нежно лицето и се взря в зениците й.
— Мисля, че най-добре ще е да си вървя.
Очите й плувнаха в сълзи.
— Къде ще отидеш?
— Днес си тръгнах от работа с намерението да прекарам уикенда в една вила до Естес парк и не виждам причина да не замина. Там ходя винаги, когато ми се иска да остана сам и да си помисля. Сигурно…
— За мен ли ще мислиш?
— Да — тихо отвърна Марк.
Ейми усещаше, че не може да го отпрати просто ей така. Имаха да си кажат толкова много неща. Трябваше да му обясни всичко.
— Може ли да дойда с теб?
Сърцето на Марк подскочи. Тази вила бе неговата „светая светих“ и той винаги ходеше там самичък. Но сега повече от всичко друго на света му се искаше да вземе Ейми със себе си.
— Не е много изискана…
— Има ли тоалетна? — усмихна се тя.
Марк също се усмихна.
— Само една.
Страхуваше се да мръдне, за да не развали магията, която отново се бе създала помежду им.
— Но трябва да те предупредя, че миялната машина понякога се държи странно.
Очите на Ейми закачливо проблеснаха.
— Хайде да се обзаложим, че знам как да я поправя.
— Мислиш се за много умна, нали?
Любовта й към него я изпълни с желание, което вече граничеше с болка. Невъзможно бе да потиска чувствата си. Надигна се на пръсти и обви ръцете си около врата му.
— Целуни ме, Марк!
— О, Ейми… — устните на Ейми пламнаха от огъня на страстта му, която бе започнала да зрее в него още през онзи първи ден, когато я бе видял скромно седнала в кабинета му. Езикът му властно се втурна в устата й, молейки я, настоявайки да се отърси веднъж завинаги от онова, което й пречеше да му се отдаде свободно.
Дланите му започнаха бавно да галят топлата й кожа. Устните му изследваха лицето й, а после и съвършенството на нейната шия и раменете й. После Марк прокара с езика си влажна диря до улейчето между гърдите й. Ейми се изви назад и с лека въздишка прошепна името му. Тази единствена дума бе като бяло знаме и същевременно като триумфална победа на копнежа й да бъде с него. Вече нямаше сили, пък и желание да се съпротивлява нито на Марк, нито на себе си.
Той с вълнение усети промяната в поведението й. Вдигна глава и я погледна.
— Сигурна ли си?
Ейми кимна.
— Кажи ми го!
— Сигурна съм. Сигурна съм — усмихна се щастливо тя. — Да, сигурна съм.
Марк я взе на ръце и я завъртя. Полата й се изду като камбанка от вихъра, а косите се разпиляха по гърба й. Безмълвно се сгуши на гърдите му, когато той я понесе към спалнята.
Марк бавно я пусна на пода до леглото. В живота си бе имал много жени, но към никоя не бе посягал с такъв трепет. Целият пламваше, само като си представеше Ейми гола. Обърна я с гръб към себе си й започна бавно да сваля ципа й, който свършваше чак под ханша. Наслаждаваше се на всеки милиметър от нейната кожа, на всяко свое откритие — малките лунички, триъгълният белег…
Най-после роклята й бе отворена. Отметна косата й и бавно прокара език надолу по гръбнака й.
Кръвта на Ейми се разбушува и тя притихна в сладката си болка.
Марк мушна ръцете си под фината материя на роклята и обгърна талията й. Ейми се наклони назад и се отпусна глава на рамото му. С почти неуловимо движение той свали роклята й и тя се свлече на пода. Големите му длани обхванаха твърдите й гърди, а зъбите му погъделичкаха шията й. С глухо стенание Ейми притисна ръцете си към неговите, изви се и срещна отворените му устни. Езикът й нетърпеливо се стрелна в топлата пещера на устата му с обещание за скорошния любовен акт.
Марк я обърна с лице към себе си. Светлината от дневната меко очертаваше релефа на стройното й тяло.
— Колко си красива!
Не за първи път й се възхищаваха, но за първи път Ейми оцени по достойнство тези простички думи. Страшно й се искаше да бъде хубава в неговите очи. Застанала гола пред него, не изпитваше дори капчица свян, а само някаква чудна освободеност.