— Време е да ставаш! — сепна я плътният му глас.
Смути се. Не очакваше да чуе точно това. Струваше й се, че Марк тъкмо се канеше да й казва колко добре се чувства тук, и че никога не би пожелал да се върнат в Боулдър.
— Хайде, Ейми! Губим време. Отвори очи.
— Марк… Какво…
В следващия миг в съзнанието й изплуваха спомените от изминалата нощ — шеметният ритъм на първото им любовно сливане… вторият път, когато вече се бяха любили по-спокойно… и най-накрая — дългите часове, през които се бяха наслаждавали един на друг и в щастливо опиянение бяха изучавали телата си…
— Добро утро! — изрецитира Марк и седна на леглото. — Добре ли спа?
Той наистина бе до нея и това беше прекрасно. Ейми се усмихна и сладко се протегна.
— Не помня откога не съм спала по-добре. Марк се наведе, за да я целуне, и тя обви с ръце врата му.
— Радвам се, защото ни предстои един славен ден, и не бих искал да го проспиш.
— На нас ли?
В този момент Ейми забеляза необичайното му облекло — широк, ръчно изплетен пуловер и изтъркани джинси. Стори й се по-красив от всякога.
— Все още искаш да дойдеш с мен, нали?
Не след дълго тя се досети, че Марк й говори за онази своя вила в Естес парк.
— Разбира се, че искам.
Ейми седна в леглото и старателно обви с чаршафа голото си тяло. На насмешката в очите му отговори със свенлива усмивка и вдигане на раменете.
— Май ще ми трябва време, за да свикна с твоето присъствие…
— Искаш ли да изляза, докато се облечеш?
Тя се поколеба и накрая реши да смени деликатната тема.
— Какъв е този фантастичен аромат?
— Закуската, която ще изстине, ако скоро не се поразмърдаш. А сега да изляза ли или да остана?
— Да…
— Какво „да“?
— Да, искам…
„Държа се като ученичка! Какво ми става?!“ Ейми стисна зъби и отметна завивките.
— Щом искаш, остани.
Марк доволно се ухили.
— Знаех си, че рано или късно ще се предадеш. Трябваше просто да се запася с търпение.
Тя се престори на възмутена, грабна възглавницата си и я запрати по него. Марк през смях отблъсна удара. След няколко неуспешни опита да пробие защитата му, Ейми си даде вид, че се предава.
Ала когато връхлетя да го напада в гръб, той бързо я „обезвреди“ и я просна върху краката си.
Смехът й секна, щом видя пламтящия му поглед.
— Ами закуската?
— Веднъж май закусвахме с теб студени яйца и доколкото си спомням, хич не бяха зле — отвърна Марк и бавно прокара пръсти по шията й.
— Аз пък въобще не помня нищо от тази наша закуска в Калифорния.
По тялото й се разливаше чудна топлина.
— Не разбираш ли за какво намеквам?
Гласът му бе нисък и омайващ.
— Закуската сега не ме интересува.
— Аз пък си мислех, че си много гладен — подразни го Ейми.
Ръката му бавно се спускаше към гърдите й.
— Благодарение на теб смених приоритетите си. Марк леко докосна зърното на гръдта й и то настръхна в очакване.
— Предполагам, че така ще бъде през целия уикенд… — измърка тя.
— Надежда ли усещам в гласа ти или страх? Ейми нежно привлече главата му надолу към гърдите си.
— Винаги довършвай започнатото!
Марк пое зърното й с уста. Тя се изви към него, разтърсена от болезненото желание да го усети вътре в себе си. Сякаш не се бяха любили до забрава само преди часове.
Неудържимо желание обхвана и Марк. Той се изненада, че е способен да се възбуди така скоро след една толкова бурна любовна нощ. Досега не помнеше да е имал подобен случай, но и Ейми бе първата жена, към която чувствата му надхвърляха чисто физическото желание и неговото задоволяване. Свали пуловера и джинсите си и бавно легна върху нея.
Ейми го погали по гърба, обгърна талията му, а после обхвана стегнатите му задни полукълба. Вълнуващият отклик на плътта му й даваше чудно усещане за власт. Когато му доставяше наслада, нейното собствено удоволствие нарастваше стократно. Мушна ръката си между бедрата му и бавно го погали.
Марк изстена и се претърколи, за да даде възможност на шарещите й пръсти да достигнат до невероятно еректиралата му пулсираща мъжественост. Взе гръдта й в дланта си и леко потри с палец вирнатото й зърно. Когато я целуна, езикът му нежно обходи вътрешността на устните й, а после похотливо се стрелна дълбоко в устата й.
Докато я прегръщаше, целуваше и любеше, ясно осъзна своето бъдеще. За него Ейми се бе превърнала в златна купа, пълна с животворен еликсир. Беше сигурен, че колкото и да пиеше от този еликсир, жаждата му никога нямаше да бъде утолена.