— Ще имаш ли нещо против, ако довечера те пренебрегна за половин час? Налага се да прегледам един доклад.
— Мислех, че си дошъл тук, за да си починеш от всичко това — укори го тя.
— Обикновено така правя. Но до понеделник следобед трябва да взема решение по един нов изследователски проект, с който смятаме да се заемем, а за това е необходимо да прочета въпросния доклад.
— Да не става дума за ДНК?
Марк се усмихна.
— Точно така.
Ейми остави гъбата в мивката.
— Къде е докладът? Ще отида да ти го донеса. — Е, нямах предвид точно сега.
Той се зае с чиниите, но по едно време отново се втренчи в нея.
— Наистина ли нямаш нищо против?
Ейми скръсти ръце на гърдите си и срещна погледа му.
— Ако имах, какво би сторил?
— Честно ли да ти отговоря? — засмя са Марк.
Тя кимна.
— Просто утре ще трябва да си тръгнем по-рано, за да успея да го прегледам вкъщи.
— Говориш като истински работохолик.
Марк запрати шепа сапунени балончета по нея.
— А сега, моля те, кажи ми възразяваш ли или не?
— А аз мога ли да го прочета?
Първата му реакция бе да откаже, защото докладът бе поверителен. Харесваше му обаче нейният активен интерес към делата на компанията и за пръв път в живота си той наруши протокола.
— Доста е суховат…
— Също като рибата, която сготви! Но ти остана глух за роптанията ми, нали?
— Това е удар под пояса, госпожице Тревър. Идеята за рибата бе твоя, а не моя. Спомни си, че аз исках пържола.
— Телешкото е вредно за теб.
— Вредно за мен, но не и за теб? — въпросително повдигна вежди Марк.
— Какво искаш да кажеш?
— В твоя хладилник не видях нито риба, нито пилешко.
Ейми смутено се усмихна.
— Просто не искам да издъхнеш върху мен заради запушени артерии.
Марк избърса ръцете си, преди да посегне към нея.
— Трябва да призная, че е приятно да имаш до себе си човек, който те обича до такава степен, че е готов да изяде нещо, което не е по вкуса му, само и само за да те предпази.
Тя го прегърна през кръста.
— Трябваш ми тук за малко.
— Защо по-точно?
— Отново ли си просиш комплименти, господин Стърлинг?
— Има неща, които никога няма да ми омръзне да слушам от твоята уста.
— Като например това, че те обичам?
— Това е едно от тях.
— А какво ще кажеш за следното: ти си най-хубавият мъж, когото познавам?
— Това е другото.
— И още: отведи ме горе и ме люби!
Марк зарови лице в косите й и блажено измърка.
— Сега разбираш ли защо смятам, че интелигентните жени са секси?
— О, ние „интелигентните“ сме добри не само в приказките.
— Така ли? И с какво можете да се похвалите?
— Да се качим горе и ще ти покажа! — усмихна се прелъстително Ейми.
— Преди да съм свършил с миенето на чиниите?
— Измисли по-добър начин за спасяването на миялната машина от окончателно рухване.
— Не мога да се сетя! — вдигна рамене той.
След като се любиха и отново си казаха жизненоважни за тях неща, Марк изтича долу, за да приготви кафе с бренди, а Ейми потърси доклада в куфара му.
После се зачетоха и четоха дълго. По тавана вече пробягваха сенки, а те все още мълчаливо си разменяха страниците. Навлякла на голо пуловера на Марк, Ейми седеше на леглото, облегната на таблата, а той бе склонил глава в скута й.
Марк търпеливо я изчака да довърши и последната страница, взе ръката й и я целуна.
— Е, какво ще кажеш?
— Мисля, че проектът е страхотен. Ако „Сигма“ успее да ускори процеса, дезоксирибонуклеиновата киселина ще дава идеалния отпечатък. Само си помисли за възможностите, Марк! Ако след изнасилване полицията открие дори капчица сперма, никой вече няма да бъде обвиняван несправедливо, а виновниците ще си получат заслуженото. При делата за бащинство… бащинството безпогрешно ще бъде доказвано или отхвърляно… След време може да стане възможно и откриването на наследствени смущения…
— Ейми, аз също прочетох доклада.
— А защо не споделяш моя ентусиазъм?
— Не забравяй, че не само ние ще работим по този проблем.
— Но това не ви е спирало, когато сте се заемали с други проекти.
— Този е различен. Понякога трябва да действаме като всяко друго предприятие и да преценяваме даден проект според възможността за възвръщане на инвестициите си, които сме вложили в него.
Без да охлажда ентусиазма й, Марк се опита да й обясни защо смята да гласува против проекта.
— Съгласен съм, че е доста примамлив, но мисля, че само ще хвърлим пари на вятъра, ако се включим в него толкова късно.
Ейми не можа да скрие разочарованието си.
— Не съм сигурна, че разбирам.