— Някои добри лаборатории вече работят по проблема и честно казано, не смятам, че имаме големи шансове да ги изпреварим. Но дори и да се доберем първи до службата за патенти, едва ли ще можем да покрием разходите си по научната работа и клиничните тестове. Минават години, докато съдът приеме тези тестове. Докато започнем наистина да печелим, патентът ни вече може да не е актуален.
Ейми възмутено изсумтя и, изненадан от реакцията й, Марк се подпря на лакът и я погледна.
— Какво беше това?
— Ако не бях заслепена от възторг, самата аз щях да стигна до същия извод.
Той я притегли върху себе си. Никога досега не бе изпитвал такова щастие и удовлетворение.
— Какъв късметлия съм само! — прошепна й и я покри с целувки.
— Късметлия ли?
— Намерих жена, която ме обича и е също тъй влюбена в професията си като мен.
— Някой ден ще се наложи да си поговорим за това — тихо отвърна Ейми и отметна кичур коса от челото му. — Но сега не! Този уикенд е моето бягство от реалните на живота и няма да позволя някой или нещо отвън да ми го развали.
За момент Марк се усъмни.
— Да не би…
Ейми бързо разбра, че е пришпорила нещата, и веднага промени темата.
— Минавало ли ти е през ума, че трябва да вземем някои трудни решения за нашите отношения в службата?
— Сега не е време за това.
— Така ли? А колко, мислиш, ни остава, преди да се разчуе в компанията, че новата ти асистентка „полага извънреден труд“?
Марк гневно присви очи.
— Никому няма да позволя такива злобни подмятания по твой адрес! От теб също не искам да чувам подобни думи.
— Марк, бъди разумен! Хората винаги си говорят. Проблемът си остава, колкото и да го пренебрегваш. Ние ще внимаваме, но ще дойде ден, когато останалите служители ще видят в нас една обединена сила, насочена срещу тях. Ще започнат да ме мразят, а накрая ще намразят и теб, защото не ти пука за тяхното мнение.
— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че не искаш повече да работиш в „Сигма“?!
— Марк, не мисли със сърцето си, а с разума!
Въпреки своята вътрешна съпротива, Ейми наистина бе стигнала до извода, че трябва да напусне „Сигма“ и да се върне на старата си работа, ако иска да изкупи подлите си лъжи.
— Ейми, никога не съм бил по-трезвомислещ от сега. Ти притежаваш необходимия интелектуален потенциал, за да допринесеш за напредъка на компанията. Аз съм неин президент и не искам да те загубя като служител. Не искам да загубя и любовта ти.
— О, Марк, правим точно това, което уж нямаше да правим! Говорим за работа.
— Права си — целуна я по шията Марк. — Всички разговори могат да почакат до утре.
— Междувременно бих могла да ти предложа по-приятни занимания — измърка прелъстително Ейми.
— Ето го и номер две — усмихна се Марк.
— Какъв е този номер две?
— В моя списък на привлекателните женски качества ненаситността се нарежда след интелигентността.
Ейми прихна.
— Трябва да знаеш, че тази моя ненаситност не е вродена, а ме мъчи, откакто съм с теб.
— Още по-добре! — рече той и страстно впи устни в нейните.
Когато Ейми пристигна на работа в понеделник сутринта, Марк вече бе там. В зениците му проблесна усмивка, когато видя, че тя отново е придобила строгия си външен вид.
— Как прекара уикенда? — запита я уж нехайно.
— Нормално — влезе в тона му Ейми и свали палтото си.
— А ти?
— Също нормално.
— Не е ли срамота, че водим толкова скучен живот?
Марк се облегна в креслото си.
— На мен ми се случи нещо интересно.
— Така ли?
— Най-после признах, че съм влюбен до уши в една жена, които преди пет седмици „влезе под кожата ми“.
— Какво съвпадение! Аз пък се обясних в любов на един страхотен мъж.
— Хайде да обядваме заедно!
Ейми направи гримаса.
— Нали се разбрахме, че в службата ще се държим на дистанция един от друг?
— Имах предвид да отидем в моя апартамент, който е на десет минути оттук. Бихме могли да…
— Марк!
— Знаех си, че няма да се съгласиш. Изразът на лицето му стана сериозен.
— Кога ще се видим пак, Ейми?
Сякаш огромна невидима тежест притисна гърдите й. Той бе готов да рискува толкова много заради нея — репутацията, сърцето си… Не биваше да го лъже повече, защото после щяха да зейнат неизлечими рани. Крайно време бе да му разкрие истината за себе си.
— Довечера. У дома.
— Ще дойда, но не знам по кое време. Понякога заседанията, които провеждаме за обсъждане на новите проекти, продължават до много късно.
— Няма значение. Аз ще те чакам.
След това и двамата се потопиха в ежедневната си работа.
На обяд Марк отиде на среща с няколко члена на управителния, съвет, а Ейми отскочи до любимата си закусвалня, за да хапне салата. Върна се пет минути по-рано и с учудване установи, че Сюзън е вече на работното си място.