— Кой те хвана?! — потръпна Джо.
— Това няма значение. Важното е, че Марк ме смята за лъжкиня, която е използвала всички средства, за да спечели доверието му и по този начин да се добере до картотеката.
— Може би ще размисли…
— Това няма да промени нещата, Джо. Засегнах го прекалено много. Той никога вече няма да може да ме погледне, без да си спомни за моето коварство.
— По дяволите! — извика Джо и дръпна димящия тиган от котлона. — Май вече е достатъчно нагрят, нали?
— Аз всъщност не съм много гладна…
— Аз пък няма да си тръгна, докато не ти приготвя нещо за ядене. Мъката се облекчава като…
— Обещавам, че ще хапна, но не сега.
— Тогава отивай да се обличаш, защото ще излизаме. Няма да си помогнеш много, ако по цял ден стоиш затворена тук.
— Наистина не искам…
— Ейми, не ми пука какво искаш ти! Днес аз ще решавам кое е правилно за теб, окей?!
С течение на времето Ейми се бе утвърдила като по-силната от двете и сегашната смяна на ролите я смути.
— На стари години ставаш нахална, а?
— Наречи го, както искаш, но този път ще бъде по моята!
Ейми разбра, че няма смисъл да спори, и тръгна към спалнята.
— Готова съм след минута.
— По-добре не бързай толкова! Знам, че Фред има високо мнение за теб, но все пак трябва да изглеждаш що-годе добре, когато се видите.
Ейми се спря и изненадано погледна приятелката си.
— Фред ли? Фред Максуел?
— Срещнах го с жена му в магазина миналата седмица и той ми призна, че се побърквал без теб. Мъжът, който дошъл на твоето място, не издържал и седмица и оттогава Фред не си бил правил труда да търси друг. Работата се натрупвала и те чакала да я свършиш.
— Джо, не искам да се срещам с Фред. Прекалено рано е…
— Най-добре е да си намериш работа, Ейми. Ако продължаваш да стоиш в тази къща, ще затънеш още по-дълбоко в твоята „черна дупка“.
— Не зная…
— Престани да се държиш като страхливка! Знаеш, че рано или късно ще трябва да се покажеш пред хората. Какво ще спечелиш, ако постоянно го отлагаш?
Ейми нерешително стоеше и мълчеше. След малко бавно се върна в кухнята и прегърна приятелката си.
— Благодаря ти, Джо — усмихна й се. — Досещам се защо ми държиш такъв тон.
— Ти винаги си ми била опора. Нима бих могла да бъда нещо по-малко за теб? — отвърна просълзена Джоузефин.
Фред Максуел изпадна във възторг, когато разбра, че Ейми е готова да се върне на работа при него, и не му костваше много усилия, за да я убеди да започне още на следващия ден. Щом научи, че предстоят за решаване проблеми, свързани с пътувания до съседни щати, тя подаде молба да се заеме лично с тях. Фред въобще не отвори дума нито за баща й, нито за причината, поради която бе отишла в „Сигма“, и това я наведе на мисълта, че Джо го е предупредила.
През следващите дни Ейми съзнателно се товареше с повече работа, отколкото можеше да свърши. Мисълта й постоянно бе заета с изискванията на клиентите, с програми и компютри, които най-добре можеха да ги задоволят. Дните неусетно минаваха, но не и нощите. Джо и Брад се опитаха да я убедят да излезе с Джейсън, който не й се бил сърдел заради „дезертирането“ й от партито. Но тя отказа, защото винаги когато си помислеше за Джейсън, си представяше Марк.
Само след три седмици Ейми безцеремонно бе хвърлена в „центъра на бурята“ и втората кардинална промяна в нейния живот дойде като гръм от ясно небе. Един ден, когато се върна от служебен обяд, завари пред кабинета си уморен репортер на средна възраст от „Денвър Пост“.
— Защо искате да говорите точно с мен? — попита го в отговор на молбата му за интервю.
— Разбрах, че Уолтър Стърлинг от фармацевтичната компания „Сигма“ с измама е отнел правото на вашия баща да бъде негов равнопоставен съдружник. Тук съм, за да науча подробностите.
— Откъде знаете това?! — промълви тя, след като преодоля първоначалното си слисване.
— Съжалявам, но източниците ми в случая са поверителни.
— Е, добре. Моите отговори на подобни въпроси са също поверителни.
— Госпожице Фейнстън, не ви съветвам да ме отпращате. Може и да съм първият, надушил тази история, но бъдете сигурна, че няма да бъда последният. Новината е прекалено голяма, за да отшуми набързо. Вие обаче може да избегнете другите репортери, като ми дадете изключителното право да ви представям.
Объркана и разтревожена от факта, че личният въпрос между нея и Марк бе станал обществено достояние, Ейми не знаеше как да постъпи. Заобиколи репортера и се запъти към кабинета си.