— Продължавай… — рече му тихо.
— От миналия понеделник баща ми вече няма нищо общо с фармацевтичната компания „Сигма“. Откакто управителният съвет ме избра за неин президент, влиянието на баща ми в управлението беше нищожно. А сега той окончателно и безвъзвратно се оттегли.
Марк я погледна изпитателно.
— Надявам се, че това ще утоли жаждата ти за възмездие. Знам, че е само малка компенсация за…
— Признавам, че в началото наистина исках да видя Уолтър Стърлинг зад решетките, но сега вече не. Просто няма смисъл. Тогава бях ядосана и имах усещането, че дължа на баща си…
Марк стана и отиде до прозореца.
— Що се отнася до правото на семейството ти да стане съдружник в компанията, нашият правен отдел работи по въпроса в сътрудничество с една денвърска фирма.
— Марк, никога не съм се стремяла към право на собственост…
— Каквото и да си целяла със започването на всичко това, вече няма никакво значение.
— Как да те убедя, че не искам нищо от теб? Защо толкова настояваш да доведа докрай тази работа със съдружието?
Той продължи да стои гърбом към нея.
— А ти защо не ми повярваш, дявол да го вземе?!
Преди три седмици, когато си бе отишъл от нейния дом и от живота й, Ейми си бе въобразила, че е достигнала дъното на отчаянието. Сега обаче осъзна, че мъката й е бездънна.
Бавно си взе чантата, облече палтото си и излезе.
Четиринадесета глава
Марк вдигна поглед от документите, които четеше, и разсеяно се загледа в падащия на едри бели парцали сняг. Ако продължаваше да вали така, много хора щяха да си останат по домовете за Деня на благодарността.
Вратата се отвори и някой влезе в кабинета.
— Брад! — възкликна малко смутено Марк и стана. — Съжалявам, но съм забравил, че имаме среща.
— Нямаме уговорена среща… — отвърна Брад, също смутен и някак си неспокоен.
Марк пое ръката му и сърдечно я стисна. — Да не се е появил някакъв проблем с новото крило?
— Марк, не съм дошъл по работа, а по личен въпрос.
Двамата се познаваха отдавна, но приятелските им отношения се бяха породили в процеса на съвместната им работата и си оставаха свързани преди всичко с нея.
— Седни. Ще поръчам по едно кафе.
— Не се притеснявай. От Сюзън разбрах, че си бил много зает, и затова не искам да ти отнемам повече от необходимото време.
След напускането на Ейми, Марк доста се преуморяваше, но не позволяваше на Сюзън да прехвърля част от задълженията му на другите директори — освен, разбира се, в изключителни случаи. Очевидно и днес щеше да му се наложи работи до късно вечерта.
— Няма проблеми, Брад. Разполагам с цял час до следващата си среща.
След като си побъбриха няколко минути, Марк забеляза, че въпреки усилията си да изглежда непринуден, Брад продължаваше да се държи сковано и това го озадачи. Брад Тайлър бе един от най-самоуверените хора, които познаваше, и никога не бе показвал признаци на нервност в досегашните им делови контакти.
Марк смени тактиката си и започна да го разпитва за строежа на новото крило. Брад видимо се поотпусна. След десет минути и чаша кафе той най-после „хвърли бомбата си“.
— Истинската причина, която ме доведе при теб, се нарича „Ейми“.
— Ейми Тре… Ейми Фейнстън?!
Марк не би се изненадал толкова, ако Брад го бе фраснал с юмрук в челюстта.
— Откъде познаваш Ейми?
— Това е дълга история…
— Я по-добре ми я разкажи — студено рече Марк.
Брад беше кратък в „изложението“ си. Отначало Марк се вбеси, осъзнавайки, че е бил използван. Брад беше представил своята оферта за строежа на новото крило по времето, когато Ейми е крояла плановете си да се „внедри“ в „Сигма“.
— Разбирам гнева ти — завърши Брад. — И аз на твое място щях да реагирам така.
— Ти предаваше ли й вътрешна информация?
Брад възмутено изсумтя.
— Щеше да е малко трудно, при положение че никой не снабдяваше мен с такава. Търгът за строежа на новото крило още не беше приключил, когато Ейми получи онова писмо. Никога не съм бил неин шпионин, а и тя не ме е молила за това. Някъде бях прочел, че „Сигма“ се интересувала от няколко чуждестранни фармацевтични компании, и го споделих с Ейми. Другото нещо, което й казах, бе, че ти не си човекът, за когото те мисли. Тя обаче не се вслуша в думите ми.
— Искаш да кажеш, че не е имала високо мнение за мен, когато дойде да работи тук?
Брад за първи път се усмихна.
— Това е меко казано.
Усмивката му бързо изчезна.
— Но не след дълго тя мислеше вече съвсем другояче. Ейми е един от най-честните хора, които познавам. Това нейно качество я и забърка в тази каша.