Повечето от тях, а може би и всички до един, бяха прочели с безпокойство статията в сутрешния брой на „Уолстрийт джърнъл“, която предсказваше евентуалния крах на една от най-големите фармацевтични компании в страната. За тревожната несигурност, в която се намираше в момента „Сигма“, те бяха склонни да обвинят Ейми.
Когато всички заеха местата си около масата, Марк стана, за да открие заседанието.
— Дами и господа, както вече знаете, днес сме се събрали, за да чуем окончателното предложение по иска…
— Извинете, господин Стърлинг — енергично се намеси Ейми, — но аз не съм предявявала никакъв иск!
Марк я стрелна я очи и се обърна към секретарката:
— Вместо „иск“ впишете „законовата отговорност“ на „Сигма“ към господин Джеси Фейнстън и респективно към неговата единствена наследница — госпожица Ейми Фейнстън.
Погледът му обходи присъстващите в залата.
— Тъй като вече имахте възможност да се запознаете с договора, който госпожица Фейнстън ще бъде поканена да подпише, аз ще обобщя само главните моменти. Първият и най-важен за всички вас е разделянето на компанията. За да се предотвратят евентуални парализиращи ситуации, при които липсва съгласие по директорските назначения, ние молим госпожица Фейнстън да приеме четиридесет и девет процента от компанията. Сигурен съм…
Ейми рязко вдигна глава. Дошла бе с твърдото намерение да откаже половината си дял от „Сигма“, но Марк я унижаваше с тези четиридесет и девет процента. Как би могла да ги приеме с чиста съвест, след като баща й бе подписал договор, гарантиращ му идеалната половина? Знаеше, че действа прибързано, но през изминалите шест месеца не разумът бе определял постъпките й. Все пак правилата на играта трябваше да бъдат спазвани.
Ако се съгласеше с условията на Марк, щеше да се радва на финансови облаги, но не и на власт. Неговите петдесет и един процента щяха да бъдат решаващи при избора на директори и той спокойно можеше да я държи настрана от управителния съвет. Гласът й нямаше да има особена тежест в управлението на компанията.
— Можете да спрете дотук! — каза твърдо и се изправи срещу Марк.
— Някакъв проблем ли има?
— Как смеете да ми предлагате четиридесет и девет процента, когато…
Тя очевидно не бе прочела договора! Най-после Марк бе принуден да й повярва, че наистина не е възнамерявала да търси правата на баща си по съдебен път.
— Преди повече от седмица бе ви връчено копие от договора — с мъка произнесе той.
„Господи, нека ми отговори правилно на следващия въпрос!“ — помоли се мислено.
— Щом не сте била подготвена да подпишете договора днес, защо не ни уведомихте своевременно?
— Не си направих труда да го прочета…
Изявлението й бе посрещнато с неодобрителна глъч.
— Както вече казах — натърти Ейми, — така и не си направих труда да го прочета, защото никога не съм възнамерявала да подписвам нещо, което ще ме обвърже със „Сигма“.
Ядът й вече стихваше, но тя за кой ли път положи усилия да го запази жив, защото само той можеше да й помогне да дочака края на заседанието, без да рухне.
Опря длани на масата и предизвикателно се приведе към Марк.
— През цялото време вие се опитвахте да ме въвлечете в нещо, което аз не исках. Неведнъж съм ви казвала към какво действително се стремя. Изглежда, че сега топката е в мен, и ако смятате да участвате в играта, ще трябва да спазвате моите правила.
Марк се усмихна едва забележимо. Тихата, сговорчива женичка си бе отишла и мястото й бе заето от истинската Ейми — пламенна и злъчна — онази, която винаги бе обичал, въпреки натрапчивите си съмнения.
— И какви са вашите условия? — попита я с равен глас.
— Или ще делим на две, както е редно, и ще спорим люто винаги, когато сме на различни мнения…
— Или? — натърти той, без да го е грижа за нейните условия.
Интересуваше го само това, че я обича, и че трябваше да си я върне на всяка цена. Ейми преглътна.
— Или ще се ожениш за мен и ще имаш в мое лице съмишленик!
От израза на лицето й Марк разбра, че тя е почти толкова изненадана от думите си, колкото и останалите хора в залата.
Този път й се усмихна открито.
— Ами ако се съглася с условията ти?
Ушите й забучаха.
— С кои по-точно?…
— Струва ми се, че ще е по-разумно да приема второто.
Ейми се изкашля.
— Може би ще е по-добре, ако обсъдим подробностите на четири очи.