— Защо си толкова сигурен, че той не се е променил?
— Нямах търпение да ме попиташ за това.
И сякаш за да удължи напрегнатото й очакване, Брад се облегна в стола си и бавно отпи от шампанското.
— По стечение на обстоятелствата в момента подготвям оферта за компанията „Сигма“ във връзка с нейния проект за разширение. През миналия месец обядвах с Марк няколко пъти.
Джо го замери с една смачкана салфетка.
— Можеше да ни го кажеш и по-рано!
— Никой не ме попита.
Ейми се засмя. Изкушаваше се да поразпита Брад за Марк и за състоянието на „Сигма“, но вече бе твърде късно за такъв сериозен разговор.
— Вие двамата не смятате ли да си ходите?
— Но аз исках да погледам как изгряват звездите — вяло запротестира Джо и се опита да сподави поредната си прозявка.
Брад нежно повдигна брадичката й.
— Скъпа моя, не искам да те натъжавам, но те отдавна изгряха.
— Колко е часът? — въздъхна тя.
— Наближава десет и трийсет.
— И как се случи това?
— Хайде, ще ти обясня по пътя към къщи — усмихна се Брад и я прегърна през талията.
Ейми ги изпрати до пикапа и отново им благодари за партито и за голямата помощ, която и бяха оказали при настаняването й в новото жилище.
Щом си заминаха, тя се върна на терасата и започна да прибира масата. В бутилката бе останало малко шампанско. Наля си го и се отправи към банята. Съблече се и с удоволствие се потопи в огромната вана „джакузи“.
Бавно отпи от тръпчивото питие и се облегна назад, вдишвайки омайващия аромат на шампоана „Обсешън“. Докато кръговото движение на водата масажираше умореното й тяло, сетивната наслада я замая и отслаби волята й.
Изведнъж в съзнанието й нахлу съдържанието на бащиното й писмо и го обгърна като голямо черно покривало.
Остави чашата си и се гмурна до брадичката във водата. Замисли се за неочакваните открития, които й бе донесъл изминалият ден. Уолтър Стърлинг бе извършил престъпление, но беше наивно да се повдигат обвинения срещу него без неопровержими доказателства. Най-разумно бе да го забрави и да си гледа живота, само че не би могла да постъпи така. Собствената й съвест нямаше да й дава мира, ако поне не се опиташе да го изправи пред съда. Затова сега й трябваше един хубав план за действие.
Трета глава
Ейми нервно преглади полата си. За десети път през последните пет минути погледът й обгърна кабинета на Марк Стърлинг. Вляво имаше библиотека, а вдясно — френски прозорец, от който се откриваше изглед към планината Флагстаф, застинала в своята сурова красота. Над тежкото дъбово бюро висеше сюрреалистична картина на Дали, а до тапицираното с червена кожа канапе бе поставена бронзова скулптура на Бенет.
Ейми неохотно си призна, че интериорът й харесваше. Ако кабинетът бе неин, едва ли щеше да промени нещо, освен може би да смени килима с по-светъл или да окачи още една картина, за да балансира Дали.
Градусът на нетърпението й непрекъснато се повишаваше. Ужасно мразеше да чака.
Докато реши какво да прави с писмото на баща си и после докато приведе плана си в действие, бяха изминали месеци. Отначало се бе колебала доста как да постъпи. Безсмислено бе да се обръща към властите, разчитайки само на едно писмо, писано преди двадесет и пет години. Трябваха й далеч по-стабилни доказателства, за да изобличи Уолтър Стърлинг. Едната възможност беше да наеме човек, който да го проучи, но Ейми я бе отхвърлила. Другата бе сама да си събере необходимите доказателства.
В тягостната тишина, която я обгръщаше, меките удари на стенния часовник й се сториха гръмовни. Свали очилата си и си потърка носа. Много трудно свикваше с тях, но Джо бе права, че те удивително я преобразяваха. Облечена бе в тъмносив официален костюм, гримът й се изчерпваше с бледорозовото червило на устните, а косата й бе стегната в кок. Дори родната й майка не би могла да я познае.
Драстичната промяна във външния й вид бе в резултат на решението й да кандидатства за работа във фармацевтичната компания „Сигма“. Ако се бе насочила към чиновническо място, както смяташе първоначално, видът й не би бил от значение. Но после Ейми си бе избрала длъжността главен асистент и затова държеше да изглежда като невзрачна умница. Едно от първите неща, което беше научила в света на бизнеса бе, че красотата рядко върви ръка за ръка с интелекта.
Рискуваше, кандидатствайки за този пост, но чрез него най-бързо и лесно щеше да се добере до секретната документации на фирмата и до договора с подправения подпис.
„Ами какво ще правя, ако не го открия? Какво всъщност искам от Уолтър Стърлинг и от компанията «Сигма»?“ Имаше моменти, в които бе убедена, че ще намери покой, едва когато види Уолтър Стърлинг зад решетките. Но после си даваше ясна сметка, че в най-добрия случай би могла да се надява само на солидно парично обезщетение.