— Ето моята автобиография, а също и препоръката от последния ми работодател…
Марк пое листите и ги сложи пред себе си, без дори да ги погледне.
— Сигурен съм, че притежавате необходимата квалификация. Иначе госпожица Пенкет никога не би ви допуснала тук.
Той се облегна назад.
— Това, което ме интересува, е защо предпочетохте да кандидатствате за работа в нашата компания, а не, да речем, в „Ай Би Ем“ или „Рокуел“.
Ейми очакваше този въпрос, но не толкова рано.
— Решението да сменя работата си не беше толкова лесно — започна тя, като си наложи да говори бавно и с увереност, каквато всъщност въобще не чувстваше.
При нормални обстоятелства щеше да си седи спокойно срещу Марк Стърлинг и да води делови разговор, но тези не бяха нормални. От изхода на срещата до голяма степен зависеше нейното бъдеще.
— Обаче осъзнах, че мога да осъществя целите си, само ако работя за голяма компания.
След като изчете всички възможни писания за психологията на интервюто за работа, Ейми бе стигнала до извода, че най-добрият подход е скромна демонстрация на самоувереност и амбиция.
— Но защо избрахте именно тази компания? — настоя Марк.
Ейми отново срещна смело погледа му и като че ли успя донякъде да прикрие слабостта си.
— През последните двадесет и пет години „Сигма“ се превърна в една от най-големите фармацевтични компании в САЩ. Смятам, че през следващия четвърт век тя ще се нареди сред най-големите в света. Искам да съм част от този растеж. Понеже не съм семейна, а и не смятам да се омъжвам, ще мога спокойно да се премествам, когато компанията разширява базата си на дейност.
— Защо смятате, че гледаме към международния пазар.
Сега Ейми трябваше да изиграе своя коз.
— От три години „Сигма“ тихомълком купува акциите на две европейски фармацевтични компании. Не мислите ли, че това е достатъчно основание за моята увереност?
Безкрайно признателна бе на Брад за тази ценна информация.
Усмивка на възхищение се появи върху устните на Марк.
— Виждам, че сте си научила урока, госпожице…
Той погледна автобиографията й.
— Ммм… госпожице Тревър.
Едва сега Ейми се сети, че от притеснение бе забравила да му се представи. И тъй като грешката бе непоправима, тя само леко кимна в отговор на комплимента му.
— Сигурна съм, ще се съгласите, че противното би било непрофесионално, господин Стърлинг.
Марк взе от бюрото си препоръчителното писмо. Не беше нужно да го чете цялото, защото предчувстваше какво е съдържанието му. Освен това винаги, когато назначаваше човек на работа в „Сигма“, се доверяваше най-вече на инстинктите си, а в този момент те му внушаваха, че Ейми Тревър е рядка находка.
„Какво по дяволите да правя сега?!“ В компанията нямаше свободна длъжност, равностойна на главен асистент. Боеше се да не я обиди, ако й предложеше по-нисък пост без перспективи за скорошно повишение. А усетът му подсказваше, че би било грешка да я загуби. Компанията наистина щеше да се разширява, щеше да имаше нужда само от способни хора и за предпочитане бе те да са минали през школата на „Сигма“.
„Но какво да правя междувременно с тази жена? — запита се отново. — Кой ще я обучи?“ Отговорът бе логичен, но Марк не можеше да го изрече гласно и затова го пропъди от съзнанието си. Въпреки че напоследък се разсипваше от работа, все още нямаше намерение да си назначава асистент.
А би било толкова разумно. Служебните проблеми понякога му отнемаха цели дни. Пренебрегваше важни проекти заради такива, които спешно изискваха внимание.
Марк взе решение без капка ентусиазъм и с големи опасения.
— Госпожице Тревър, боя се, че постът, за който кандидатствате, е вече зает.
— Не ви разбирам — отвърна Ейми и стисна страничните облегалки на стола.
— Преди да замине, господин Хардинг назначи един човек.
Тя затаи дъх от разочарование.
— Тогава защо…
— Честно казано, вие ме заинтригувахте.
Гневът надделя над разочарованието й.
— Да не би да искате да ми кажете, че добре ви позабавлявах този следобед?! — процеди през зъби.
Марк не я изпускаше от очи, докато тя се бореше да възвърне самообладанието си.
— Не бих се изразил точно така.
Ейми си даде сметка, че не бива да изгаря всички мостове зад себе си. Преглътна яда си е се насили да се усмихне.
— Тъй като „Сигма“ бе номер едно в моя списък на предпочитаните компании, ще ви бъда много благодарна, ако ме имате предвид, щом се освободи някое място. Адресът и телефонът ми са в автобиографията.
Тя се надигна от стола си.
— Не казах, че няма да ви наема, госпожице Тревър, а само това, че желаното от вас място е вече заето.