„Ще ти донеса аз цигари, Хари.“
„Боже мой, благодаря ти, Ханк.“
Станах от леглото.
„Дай ми пари.“
Хари ми подаде няколко дребни.
„Ако пуши, ще умре“ — каза Чарли. Чарли беше черният.
„Какво, по дяволите, Чарли? Една-две цигари никога никого не са убили.“
Излязох от стаята и слязох до фоайето. В чакалнята имаше автомат за цигари. Чарли, Хари и аз се изтегнахме, пушейки. Това стана сутринта. Към обяд дойде лекарят и сложи един апарат на Хари. Машината се изплю, пръдна и измуча.
„Пушил си, нали?“ — попита лекарят.
„Не, докторе, наистина, не съм ги докосвал.“
„Кой от вас му донесе цигари?“
Чарли гледаше в тавана. И аз гледах в табана.
„Изпушѝ още една цигара и ще ритнеш камбаната“ — каза лекарят.
После взе апарата и си тръгна. Когато излезе, извадих пакета изпод възглавницата.
„Дай ми една“ — каза Хари.
„Чу ли какво каза лекарят?“ — каза Чарли.
„Да — казах, изпускайки едно лале от син прекрасен дим, — чу ли какво каза лекарят — още една цигара и ще ритнеш камбаната.“
„Предпочитам да умра щастлив, отколкото да живея в нещастие“ — каза Хари.
„Не мога да поема отговорността за смъртта ти, Хари — казах. — Ще подам цигарите на Чарли и нека той да прави, каквото си ще.“
Подхвърлих пакета на Чарли, който беше на средното легло.
„Добре, Чарли — каза Хари, — хвърли ми го.“
„Не мога да направя такова нещо, Хари, не мога да те убия, Хари.“
Чарли пак ми върна цигарите.
„Айде, Ханк, дай ми една. Айде де, Ханк.“
„Не, Хари.“
„Моля те, на колене ти падам бе, приятелю, само една!“
„Ох, за бога!“
Подхвърлих му целия пакет. Ръката му трепереше, когато вадеше цигарата.
„Нямам кибрит, кой има кибрит?“
„Ох, за бога“ — казах.
Подхвърлих му кибрита…
Дойдоха и ме закачиха за нова банка кръв. Около десет минути по-късно се появи баща ми. С него беше и Вики, толкова пияна, че едва се крепеше на краката си.
„Любов моя! — каза. — Миличкият ми!“
Залитна и се хвана за ръба на леглото.
Погледнах стария.
„Копеле — казах, — как ти мина през ума да я доведеш тук пияна?“
„Любовнико, не щеш ли да ме видиш? А, любовнико?“
„Бях те предупредил, да не се захващаш с такава жена.“
„Тя няма пукнат цент, копеле, купил си уиски, напил си я и си я довел тук.“
„Аз съм ти го казвал, Хенди, боклук е. Казвал съм ти го — тя е лоша жена.“
„Не ме ли обичаш вече, любовнико?“
„Махни я веднага от тук… СЕГА, ВЕДНАГА!“ — казах на стария.
„Не, не, искам да видиш от какъв сой е жена ти.“
„Знам каква жена имам. А сега, изведи я от тука или, в името на бога, изваждам иглата от ръката си и ти я забивам в гъза!“
Старият я изведе навън. Облегнах се назад върху възглавницата.
„Хубаво маце“ — каза Хари.
„Знам — казах, — знам.“
… Спрях да сера кръв. Дадоха ми един списък с храни, които трябваше да ям, и ми казаха, че първото питие ще ме убие. Казаха ми също, че ще умра, ако не се оперирам. Скарах се страшно с една лекарка японка относно операцията и смъртта. Казах й — „никаква операция“, а тя излезе, въртейки гневно задника си. Хари беше още жив, когато си тръгнах, и се грижеше нежно за цигарите си.
Поразходих се под слънцето, за да видя как ще ми се отрази. Отрази ми се много добре. Движението продължаваше. Тротоарите въобще не бяха се променили. Чудех се дали да чакам автобуса или да се обадя на някой да дойде и ме вземе. Влязох в едно заведение, за да се обадя. Първо седнах и изпуших една цигара. Барманът дойде и поръчах бутилка бира.
„Какво ново?“ — попита.
„Нищо особено“ — отговорих. Отиде си. Сипах бира в чашата, погледах я малко и изпих половината. Някой пусна монета в джубокса и музиката засвири. Животът ми се видя малко по-добър. Допих чашата си, налях още и се запитах дали ще ми се вдигне отново патката. Огледах се наоколо — никаква жена. И направих следващото най-добро движение — вдигнах чашата и я пресуших.
Чарлз Буковски
Машина за ебане
беше една гореща вечер при Тони. дори и през ум не му минаваше на човек да чука. само студената бира би могла малко да го освежи. Тони бутна две бутилки към мен и Майк Индианеца, а Майк извади пари да плати. оставих го да почерпи на първия тур. Тони бавно взе парите и хвърли поглед наоколо — пет-шест типа с очи, втренчени в бирите. Тони, който скучаеше, се приближи към нас.