Таня стана от коленете ми и се приближи към Майк Индианеца. видях ги да се прегръщат.
свали му ципа, хвана му пишката и — о, Господи, колко е надарен — каза четиринайсет инча, но на мен ми се видяха поне двайсет.
Таня му я хвана с две ръце.
Майк измуча, потънал в триумфа на насладата. изскубна члена от тялото му и го захвърли на пода. видях как се търкулна на килима като параноичен кренвирш, оставяйки по пътя си малки тъжни капки кръв. търкулна се до стената и спря. остана там като някакво странно творение с глава, но без крака, което нямаше къде да отиде… и това беше несъмнен факт.
след него изхвърчаха и ТАШАЦИТЕ — тежко и умопомрачително зрелище — паднаха в средата на килима и не знаейки какво да правят — кървяха.
и така, кървяха.
фон Браслич, героят на американо-руската атака, погледна останките на Майк Индианеца — стария другар на моите пиянства, лежащ на пода, окървавен, с един извор някъде в средата на тялото си — и избяга, изчезна към стълбите…
в стая номер шейсет и девет ставаше всичко друго освен това, което числото символизираше.
казах: „Таня, след малко ще пристигнат ченгетата и останалата паплач, нека посветим нашата любов на числото на стаята.“
едва успяхме, преди да нахлуят вкупом всички кретени.
някакъв интелигентен и образован господин отбеляза, че Майк Индианеца е мъртъв.
и тъй като фон Б. беше продукт на Щатското правителство, се събра тълпа от разни посерковци — офицери, пожарникари, журналисти, куки, ЦРУ-то, ФБР-то и други разнородни човешки лайна.
Таня дойде при мен и се мушна в прегръдките ми. „сега ще ме убият, моля ти се, гледай да не ти домъчнее за мен.“
фон Браслич цвърчеше, сочейки Таня: „ГОСПОДА, КЪЛНА СЕ, НЯМА ЧУВСТВА, СПАСИХ Я ОТ ХИТЛЕР, ПРОКЛЕТАТА! казвам ви, че не е нищо повече от МАШИНА!“
никой не му вярваше.
беше най-красивата машина, която са виждали.
„лайна, дявол да го вземе, идиоти! всички жени са машини за ебане. о’кей, дори и това ли не разбирате? отварят си краката пред онзи, който им даде повече! НЯМА ЛЮБОВ. ЛЮБОВТА Е ПРИКАЗКА КАТО ДЯДО КОЛЕДА!“
никой не му повярва.
фон Браслич сграбчи ръката на Таня и я изскубна.
а вътре — през отвора на рамото й — се виждаха само преплетени като змии тръби и кабели, а също и някаква течност, която смътно напомняше на кръв.
видях Таня да стои със стърчащите от рамото й жици. погледна ме:
„моля те, направи го, заради мен! помолих те да не ти домъчнее!“
виждах ги да я разкъсват на парчета, да я ръфат, да я изнасилват.
не издържах. наведох глава и заплаках…
а, да! имаше и друго — Майк Индианеца, който безвъзвратно и окончателно загуби своите двайсет долара.
минаха няколко месеца, не стъпих повече в бара. беше заведено някакво съдебно дело, но фон Б. и машината му бяха оправдани. преместих се в друг град. един ден, докато чаках реда си в бръснарницата, ми попадна едно порно списание, което прелистих, и открих следната обява: „надуйте сам вашата кукличка! двайсет и пет долара и деветдесет цента. еластична материя с голяма трайност. вериги и бичове, две перуки, малко червило и известно количество еротичен мехлем. фирма фон Браслич.“
изпратих му чек някъде в Масачузетс. и той се беше преместил.
колетът пристигна след три седмици, трудно ми беше да се справя, нямах помпа за велосипед, а се бях възбудил веднага щом отворих колета, отидох до бензиностанцията и поисках да ползвам тяхната помпа.
колкото повече я надувах, толкова по-добре изглеждаше. големи гърди. огромен задник.
„кво е туй бе, пич?“ — попита служителят.
„слушай, приятел, вземам малко въздух, о’кей? нали от теб си купувам бензин? айде тогава, гледай си работата!“
„добре, добре, вземи колкото си искаш въздух. какво толкова е станало? само попитах какво надуваш, мамка му.“
„забрави го“ — казах.
„ГОСПОДИ! глей какви цици!“
„точно ТЕЗИ ЦИЦИ гледам бе, идиот!“
оставих го да зяпа с увиснал език. сложих си кукличката на рамо и се прибрах вкъщи. занесох я в спалнята.
а сега какво?
разтворих й краката и почнах да търся някакъв отвор.
фон Б. що-годе беше успял да направи нещо.
яхнах я и почнах да целувам пластмасовата й уста. от време на време целувах и огромните пластмасови цици. бях й сложил жълта перука и бях намазал с еротичния мехлем патката си. остана доста — изглежда ми беше изпратил количество за цяла година.
целувах я страстно зад ушите, вкарвах пръст в задника й, мушках й го. станах, завързах ръцете й на гърба и бичувах задника й с кожените бичове.
Господи, сигурно бях изкукуригал съвсем! така ми се струваше.
обърнах я по гръб и пак й го сложих. стисках и бутах, но да си призная — беше скучно. представях си как мъжки кучета чукат женски котки. представях си как двама го правят, падайки от Емпайър Стейт Билдинг. представях си как една путка, голяма като октопод, се приближава, влачейки се, капеща и воняща, безнадеждно търсеща един оргазъм. припомних си всички кюлоти, колене, бедра, гърди, путки, които бях видял през живота си. пластмасата се изпотяваше, аз се изпотявах също.