„обичам те, бейби“ — прошепнах в пластмасовото й ухо.
срам ме е да си го призная, но насила свърших в тази мръсна, еластична маса. това не беше Таня.
взех един бръснач и я нарязах на парчета, изхвърлих я на боклука заедно с празните бирени кутии.
колко ли мъже в Америка купуваха от тези лайна?
разхождайки се по който и да е булевард, на който и да е американски град, ще срещнеш поне петдесет машини за ебане — с тая разлика, че те се правят на хора.
добричкият ми индианец Майк. с двайсетинчовия си мъртъв хуй.
всички нещастни индианци Майк. всички изследователи на Космоса. всички проститутки на Виетнам и Вашингтон.
горкичката Таня. коремът й беше корем от свиня. вените й — вени от куче. рядко сереше и пикаеше — само се чукаше. сърцето й, гласът й, езикът й, всичко бе взето назаем. по онова време се говореше, че са възможни не повече от седемнайсет трансплантации на органи. фон Б. беше изпреварил много своята епоха.
бедната Таня, която се хранеше толкова малко. евтино сирене и главно стафиди. не се нуждаеше нито от пари, нито от парцали, нито от коли — последен модел, нито от скъпи къщи. не желаеше цветен телевизор, нови шапки, ботуши, разговори с глупави съпрузи в задните дворове. не търсеше за съпруг някой лекар, финансист, сенатор, ченге.
а онзи от бензиностанцията постоянно ме пита: „кво стана с онова нещо, което беше надул тук, бе?“
сега вече не пита. смених бензиностанцията. кракът ми не стъпи повече в бръснарницата, в която видях списанието с обявата на фон Браслич. подстригвам се другаде. опитвам се да забравя всичко.
ако вие бяхте на мое място, какво щяхте да направите?
Чарлз Буковски
Проблеми с акумулатора
почерпих я едно питие, после още едно, а после се качихме горе по стълбата до бара, където се намираха няколко големи стаи. правеше ми разни номера с езика си. възбудих се. докато се качвахме, си пускахме ръка един на друг. след като влязохме, я чуках изправен до вратата. свали си гащите и й го вкарах…
отидохме в спалнята и видях някакво момче върху едното легло. имаше две легла и момчето каза: „здрасти.“
„това е брат ми“ — каза.
момчето изглеждаше страшно слабо и перверзно, но ако помислиш добре — всички хора изглеждат перверзно.
имаше няколко бутилки вино върху нощното шкафче. отвориха едната и чаках да отпият те двамата, после и аз го опитах.
хвърлих десет долара върху тоалетката.
момчето знаеше да пие.
„големият ни брат е известният тореадор Джем Браво.“
„чувал съм за него — казах. — виж, не е нужно да ми говориш такива глупости.“
„добре — каза, — край с глупостите.“
пиехме и приказвахме, един лек и обикновен разговор, угаси светлината и пак го направихме, а братлето бе на съседното легло. бях сложил портфейла си под възглавницата. когато свършихме, запали светлината и отиде в банята, докато братчето и аз пиехме. в един момент, когато братът не ме гледаше, се избърсах в чаршафа.
излезе от банята, изглеждаше свежа и апетитна, искам да кажа, че след две последователни чукания продължаваше да е свежа и апетитна. гърдите й бяха малки, но стегнати. в крайна сметка, каквото имаше, беше първо качество. и задникът й беше голям, доста голям.
„как се озова тук?“ — попита, приближавайки се до леглото. мушна се вътре, зави се с чаршафа и отпи от бутилката.
„дойдох да заредя акумулатора си в гаража отсреща.“
„след това — каза, — сигурно и на мен ми трябва зареждане.“
засмяхме се всички. дори и братът се засмя. погледна я.
„о’кей ли е пичът?“
„разбира се, че е о’кей“ — каза.
„за какво говорите?“ — попитах.
„трябва да сме внимателни.“
„почти убиха едно момиче тук миналата година. някакъв тип. запуши й устата, за да не вика, после взе нож и наряза тялото й на парчета. загуби толкова много кръв, че за малко не умря.“
братът се облече бавно, тръгна си. дадох й пет долара. захвърли ги на тоалетката до десетачката.
подаде ми виното. беше добро, френско, не ти се повдигаше.
сложи крака си върху моя. седяхме и двамата в леглото. беше хубаво.
„на колко си години?“ — попита.
„почти на половин век, дявол да го вземе“ — казах.