„още те бива, но изглеждаш рухнал.“
„съжалявам, не съм хубавец.“
„о, не, мисля, че си красив мъж. никой ли не ти го е казал?“
„хващам се на бас, че казваш същото на всички мъже, с които се чукаш.“
„не, никога.“
седяхме и пиехме, беше много спокойно, ако изключим музиката. която идваше долу от бара. Бях изпаднал в състояние на безтегловност.
„ей!“ — кресна, мушна пръст с дълъг нокът в пъпа ми.
„о, о! дявол да те вземе.“
„ПОГЛЕДНИ МЕ!“
обърнах се и я погледнах.
„какво виждаш?“
„една много апетитна полумексиканка, полуиндианка.“
„как го видя?“
„какво?“
„как го видя? не си отваряш очите. държиш ги полузатворени като две цепки. защо?“
хубав въпрос. отпих една едра глътка вино.
„не знам. може би защото се страхувам. страхувам се от всичко. от хора, сгради, неща, от всичко. главно от хората.“
„и аз се страхувам“ — каза.
„но очите ти са съвсем отворени, харесвам очите ти.“
пиеше много. добре познавах тези мексикано-американци. чаках да я прихване злобата й.
в този момент се почука на вратата толкова диво, че щях да се насера. отвори се широко, агресивно, по американски и се появи барманът — огромен, варварин, вулгарно копеле.
„още ли не си свършила с този педал?“
„мисля, че иска още“ — каза.
„искаш ли?“ — попита господин Вулгарен.
„май, да“ — казах.
очите му алчно се заковаха на парите върху тоалетната масичка и изчезна, затръшвайки вратата. общество на парата. мислеха, че прави чудеса.
„той донякъде ми е мъж“ — каза.
„не мисля, че искам да го правя пак“ — казах.
„защо не?“
„най-напред, защото съм на четирийсет и осем години, а после — тук сякаш чукаш в чакалня на гара.“
засмя се. „аз съм това, което вие — пичовете, наричате проститутка, трябва да се чукам поне с осемдесет мъже седмично.“
„това обаче изобщо не ми помага.“
„помага на мен.“
„да.“
прехвърляхме бутилката един на друг.
„обичаш ли да чукаш жени?“
„нали затова съм тук.“
„а мъже?“
„не чукам мъже.“
допря бутилката до устата си. изпи почти половината.
„да не би да ти харесва да ти го правят? обичаш ли да те ебат отзад?“
„сега говориш глупости.“
погледна право пред себе си. на отсрещната стена висеше едно малко сребърно Разпятие. гледаше малкия сребърен Христос на кръста. беше много симпатичен.
„може би не ти се ще да го признаеш. може би искаш да ти скъсат задника.“
„добре, мисли, каквото щеш. може и да си права.“
взех отварачката и отворих нова бутилка френско вино. изпускайки, както винаги, парченца тапа във виното. само сервитьорите от киното могат да отворят едно френско вино без цялата тази история. пих пръв — глътнах и част от парченцата. подадох й бутилката. беше отметнала крака си далеч от моя. погледът й беше коварен. изпи доста.
пак взех бутилката. парченцата тапа танцуваха във виното.
„искаш ли аз да те чукам отзад?“ — попита.
„какво?“
„мога да го ПРАВЯ.“
стана от леглото, отвори първото чекмедже на тоалетната масичка, сложи един колан около кръста си. обърна се и ме погледна — видях един ОГРОМЕН пластмасов член да ме гледа право в очите.
„двайсет сантиметра! — засмя се, излъчвайки корема си и движейки тая работа. — И никога не спада, никога не се уморява.“
„повече ми харесваш, както беше преди.“
„не вярваш ли, че по-големият ми брат е Джем Браво, великият тореадор?“
стоеше там с пластмасовия си кур и ме питаше за Джем Браво.
„не вярвам, че Джем би имал успех в Испания“ — казах.
„ти би ли имал успех в Испания?“
„дявол да го вземе, аз не мога да се справя дори и в Лос Анджелис. а сега махни тая смешна работа, моля те.“
махна я. върна я на мястото й в първото чекмедже на тоалетната масичка.
станах, седнах на един стол с права облегалка. пиех от виното. намери друг стол, сложи го срещу мен, седяхме голи, пиехме.
„ситуацията ми напомня един стар филм с Леели Хауърд, макар че никога нямаше да се осмелят да снимат такова парче. нали Хауърд играеше в онова нещо на Съмърсет Моъм? човешко робство?“
„не познавам тези хора.“
„нормално е. ти си много малка.“
„харесваха ли ти? Хауърд, Моъм?“
„стилът и на двамата беше добър, само че след няколко часа, дни, години с тях се чувстваш като пребит от бой.“
„а имаха ли това… как го наричат… «стил»?“
„да, стилът е голяма работа.“
„много хора изкрещяват истината с цялата си сила, но без стил тя отива на вятъра.“
„Браво има стил, аз имам стил, ти имаш стил.“
„започваш да научаваш по нещо.“
мушнах се в леглото. тя дойде. опитах се. не можах.
„свирки правиш ли?“
„разбира, се.“