Момчетата седнаха и допиха виното си. Потърсиха друго. Намериха някакви бутилки в кухнята.
Рамон Васкес вече приличаше на мъртвешка восъчна фигура — звезда от Музея на Холивуд.
«Ще вземем петте бона и после ще офейкаме» — каза Линкълн.
«Нали каза, че няма» — каза Ендрю.
«Педерастите са родени лъжци! Ти си стой и си пий виното! Аз ще си поприказвам с това копеле!»
Линкълн вдигна Рамон и го заведе в спалнята.
Ендрю остана на мястото си, пиейки. От другата стая се чуха викове и крясъци. Видя телефона. Обади се в Ню Йорк и прехвърли разговора за сметка на Рамон. Ню Йорк. Там беше гаджето му. Тръгнала от Канзас да търси Великия Шанс. Пишеше му огромни писма. Изглежда още не беше проработил късметът й.
«Кой е?»
«Ендрю.»
«Ендрю, случило ли се е нещо?»
«Спеше ли?»
«Току-що бях легнала.»
«Сама ли?»
«Естествено.»
«Не, нищо не се е случило. Намерих един тип, който ще ме въведе в киното. Казва, че имам деликатно лице.»
«Ах, чудесно, Ендрю. Имаш прекрасно лице и те обичам, знаеш го.»
«Разбира се, че го знам. Ти как си, котенце?»
«Не много добре, Ендрю. Ню Йорк е студен град. Единственото нещо, което искат от теб пичовете тук, е да ти го сложат. Засега съм сервитьорка, но мисля, че ще получа роля в един филм.»
«Какъв филм?»
«Уф, не знам. Вижда ми се малко еблив. Писал го е едно негро.»
«Не се доверявай на неграта, бейби.»
«Не им се доверявам. Правя го само заради опита. Имат и една известна актриса, която им играе безплатно.»
«Хубаво. Но не се доверявай на неграта.»
«Да не съм глупачка, Енди. Никому нямам доверие. Само заради опита го правя.»
«Кое е това негро?»
«Не знам. Някакъв писател. Единственото нещо, което прави, е да се дрогира и да говори за революцията. Много е на мода сега. И докато е така, трябва да съм около него.»
«Този писател… Не вярвам да го правиш с него, нали?»
«Енди, не ставай глупав. Добре се държа с него, но не е нищо повече от едно говедо… А и ми омръзна да съм сервитьорка. Всички тези онанисти, които ти пускат ръка, защото са ти дали мръсния си бакшиш. Лайна!»
«Постоянно мисля за теб, бейби.»
«И аз мисля за теб, Енди, ебливецо. И те обичам.»
«Понякога говориш странно, странно и ясно, затова те обичам, бейби.»
«Енди, какви са тия крясъци, които чувам?»
«Не се притеснявай, бейби. Компания сме и имаме теренче. Всички се напиха. А един репетира ролята си. Обичам те. Ще ти се обадя по телефона или ще ти пиша скоро.»
«Да, Ендрю, моля те, обичам те.»
«Лека нощ, сладурче.»
«Лека нощ, Ендрю.»
Ендрю остави слушалката и отиде в спалнята. Рамон беше прострян върху голямото двойно легло. Целият в кръв. И чаршафите бяха напоени с кръв.
Линкълн държеше един бастун. Беше известният бастун на Великия Любовник. Бастунът беше целият в кръв.
«Копелето не ще да говори — каза Линкълн. — Донеси ми една бутилка вино.»
Ендрю му донесе бутилката и Линкълн удари една голяма глътка.
«Може да ги няма тия пет бона» — каза Ендрю.
«Има ги. И ни трябват. Педерасите са по-лоши от евреите. Педерасите предпочитат да умрат, отколкото да ти дадат един цент. Педерасите ЛЪЖАТ. Чаткаш ли?»
Линкълн погледна отново тялото върху леглото.
«Къде си скрил петте хилядарки, Рамон?»
«Заклевам ти се… заклевам ти се от дъното на сърцето си, че нямам толкова пари, заклевам ти се!»
Линкълн стовари бастуна върху лицето на Великия Любовник. Потече кръв. Рамон припадна.
«Нищо не става така. Сложи го под душа! — каза Линкълн. — Съживи го, измий го и пак отначало. Този път — не само по мутрата, но и по пишката му. Ще проговори, какво, по дяволите! Изчисти го, докато пийна нещо.»
Линкълн излезе. Ендрю погледна кървящата маса, оригна се и повърна на пода. Почувства се по-добре. Вдигна тялото и тръгна към банята. Рамон сякаш се пооживи.
«Дево Марийо, Дево Марийо. Майко на Христа…»
Пак го повтори, докато Ендрю го водеше в банята.
«Дево Марийо, Дево Марийо. Майко на Христа…»
В банята Ендрю свали окървавените дрехи на Рамон и го сложи под душа. После се съблече и той и влезе под водата. Кръвта се измиваше. Ендрю гледаше залепените сиви кичури по черепа на някогашния идол на Женския Пол. Рамон сега приличаше на един тъжен старец, превит под тежестта на съжалението към самия себе си. Изведнъж, инстинктивно, Ендрю спря топлата вода и остави само студената. Прилепи устните си до ухото на Рамон.
«Старче, това, което искаме са твоите пет бона. После си отиваме. Дай ни парите и ще те оставим на мира, чаткаш ли?»
«Света Дево…» — каза старецът.
Ендрю го измъкна от душа. Заведе го в спалнята и го сложи на леглото. Линкълн беше отворил нова бутилка. И пиеше.